Кения - зовът на необятната савана
31 Януари 2023 г.
Ако си мечтаете за плаж със ситен бял пясък като на Малдивите, но в същото време ви се иска и поне малко приключение, то тогава вашата дестинация е Кения. Като бонус получавате и разкошните цветове, растения и форми на саваната, гостоприемството на бедният, но изключително колоритен кенийски народ и купища незабравими спомени, освежени от цветни и живи фотографии. В следващите редове, с помощта на малко думи и повече снимки, ще ви разкажа за едно от любимите ми пътешествия до Кения, Африка. Ще научите по малко за хората, животните, масаите, мангровите гори и ще се докоснете до няколко чифта чисти, детски очи, чиито истории „чувам“ и до днес. Скоро се навърши 1 година откакто предприехме това пътешествие с любимата ми дружка за пътуване – Наталия.
Ден 1: По това време все още се изискваха маски по летищата и по време на самите полети, но това не ни попречи да тръпнем в очакване на новото приключение в южното полукълбо. Противно на очакванията, полетът не беше тежък, с техническо кацане в Асуан, общо взето с малка бутилка вино и предварително подготвени 1-2 филма, не се усеща.
Ден 2: На летището в Момбаса ни посрещнаха с типичния африкански поздрав „Хакуна Матата“, което на суахили означава „нямай грижи“. Водният салют, типичните песни, танци и подаръци , както и присъствието на медиите бяха специално за нас, тъй като бяхме участници в първият чартърен полет от България до Кения. В трансфера до хотела успяхме да се докоснем за кратко до тъмната страна на тази прекрасна държава, до бедността, мизерията и прашните улици, които бяха в абсолютен контраст с всичко това, което щяхме да видим в следващите няколко дни, закриляни от нашите местни водачи и домакини. Европейските туристи са на особена почит в Африка, от тях се очакват подаръци и така необходимите за съществуването на местните долари.
Ден 3: В моите представи Африка беше и все още е една много цветна, контранстна и екскурзионна дестинация, по тази причина се включихме в няколко екскурзии, една от които беше „Целодневна „Морска екскурзия“ – Фунзи.“
Остров Фунзи е селище в окръг Куале в Кения, съсои се от четири острова, покрити с мангрови гори, където той е основният остров и единственият с постоянни жители. На острова има едно село с приблизително 1500 жители на племето Ширази.Мангровите гори, наричани също мангрови блата, мангрови гъсталаци или мангали, са биом, съвкупност от растения, растящи в солена вода в крайбрежни области на места, защитени от силното въздействие на вълните или в смесена солена и сладка вода около устията на реките (в тропичните и субтропични области). Корените на растенията са здраво закрепени за меката почва, която в повечето случаи е и богата на органични вещества. Мангровите гори помагат за създаването на здравословни морета, тъй като те действат като развъдници за риби, скариди, раци и други морски животни, които се размножават сред корените на дърветата. Те играят роля и в борбата с климатичната криза, тъй като имат способност да съхраняват въглерод, задържайки го в себе си повече, отколкото наземните гори със същите размери. Обикновено растат в големи крайбрежни участъци и вследствие на това две трети от мангровите гори в света са унищожени.
Впуснахме се в едно незабравимо пътешествие с традиционна местна платноходка „dhow“ в един непокътнат рай на Земята. Рано сутринта отпътувахме от хотела до базов лагер в Бодо, древно село на около час южно от Момбаса. След лека традиционна суахили закуска, която подозрително приличаше на нашите „Казанлъшки понички“, се качихме на лодката и отплавахме за остров Фунзи.
По пътят се наслаждавахме на уникалната екосистема на гъстите мангрови гори, разнообразието от птици и лекото африканско припяване на нашия местен водач. Надникнахме в ежедневието на местно древно село, запазило своят бит отпреди 100 години, посетихме и островното училище, където имахме много емоционална среща с децата от селото. След това с кану се отправихме нагоре по река Рамизи, в търсене на нови приключения и крокодили, но за добро или зло, тези речни обитатели не пожелаха да ни позират за снимки. Наближаваше време за прилив, спуснахме се към пясъчния бряг на топлия Индийски океан, поплажувахме, порадвахме се на фактът, че е последният ден на януари, а ние се къпем в кристалната вода и се печем на снежнобелите пясъци.
Приливът дойде изненадващо бързо, както и краят на този емоционален, горещ януарски ден. Сцената на връщане беше коренно различна. Корените на мангровите дръвчета бяха изцяло покрити, сякаш излизаха от реката, а красиви, бели чапли бяха накацали по високите клони и любопитно ни наблюдаваха. Всички на лодката бяхме изгорели, въпреки високите фактори на слънцезащитната ни козметика, но настроението беше за песен – Хакуна Матата!
Ден 4: За този ден бяхме предвидили „полудневната екскурзия до „Кая Кинондо“ След обилна закуска в хотела, се отправихме на юг към Свещената гора Кая Кинондо. Разположена е на площ от 30 хектара в района на плажа Диани, южно от Момбаса. Гората все още се използва за ритуали и жертвоприношения от племето Диго, а то от своя страна предлага контролиран достъп до тази девствена и недокосната местност.
Диго са мюсюлманско племе, населяващо Северна Танзания и Южна Кения. Всички племена заедно съставляват „Mijikenda“, или „девет града“. В продължение на много години Диго са търгували с мюсюлманските араби, другите им два източника на доход са риболов и земеделие. Те са единственото племе от деветте, в което ислямът е по-широко приет.
Посещението на тази малка горичка е разходка сред природата, историческо пътешествие и културно изживяване. Докато си проправяте път през заплетени корени и парчета древни корали, местният водач ви посочва различни растения, използвани в традиционната медицина и ви показва как да предадете страховете и тревогите си на древно дърво, като го прегърнете.
Преди да влезете в Kaya „Kinondo“ трябва да свалите шапките си, да обещаете да не целувате никого в гората и да увиете черни „kaniki“ (саронг) около кръста си. Сеченето на растителност в Кая е строго забранено, посетителите нямат право да изнасят нищо от гората, дори клонка или лист. Водачът ни вървеше бавно и със страхопочитание разказваше всичко, което знае за тази свещена за Диго гора, за местните обичаи и ритуали, които се извършват от племето, запозна ни и със значението и лечебните свойства на някои от 187-те растителни вида вътре. Особено интересни са „дървото на пъпките“ - популярен лек за акне; палма, за което се смята, че е на 1050 години (видно по шиповете, от които образува само по 1 годишно); и ясно за какви цели служещото „виагра дърво“. Сред изобилието от лиани и смокинови дръвчета самата аз усетих лечебните свойства на „антиковид дървото“. Опитният водач стри листа между пръстите си и ме подкани да ги сдъвча бавно, в резултат на което частично възвърнах загубеният си глас.
Много от свещените гори се намират именно в тази област, всички от тях първоначално са били дом на „Mijikenda“. Това всъщност са 9-те племена – Chonyi, Digo, Duruma, Giriama, Jibana, Kambe, Kauma, Rabai и Ribe, обединени до известна степен от култура, история и език и естествено от тяхното споделено почитане на Кая!
Ден 5: Предстоеше ни същинската част на нашето пътешествие, Перлата на всяко посещение в „черна Африка“ – сафари в саваната. Много хора, когато чуят думата „сафари“, си представят избиване на животни, а всъщност в Кения това е строго забранено във всички резервати и бракониерството е строго наказуемо. В нашият случай сафарито бяха две незабравими нощувки в два различни лагера в Национален парк Tsavo East, стотици снимки, тръпката от това да видиш първата си зебра или слон в тяхната естествена среда. Да не говорим за Цар лъв, който докара сериозно сърцебиене на приятелката ми, когато изръмжа и се изправи на 2 метра от нас, след като тя втренчено го гледаше около минута-две.
Отпътувахме от хотела рано сутринта в посока Момбаса – Найроби, насочвайки се към Цаво Изток, най-големият резерват на дивата природа в Кения. През портата Bachuma попаднахме в тази голяма зоологическа градина на открито. Мястото е дом на най-голямата популация на слонове в страната, известна като „Червените слонове“. Пътувахме из необятните равнини, редуващи се с гори, с пленителна гледка към хълмовете Таита и впечатляващото плато Ята до Аруба /думата, означава на местния език слон/. Кой не си е мечтал да наблюдава само на една ръка разстояние лъвове, жирафи, слонове, антилопи, газели, зебри, шарени птици, бикове и какви ли не други африкански животни? Дори и да не сте гледали научно-популярни филми за саваната на Кения, сравнително бързо може да се ориентирате, че всеки обитател в дивата природа има собствено място и е в хармония с всички останали, дори с естествените си врагове.
Така наречените „лагери“ в саваната са всъщност доста луксозни хотели, повечето от тях дори с басейни. Такъв беше и „Ashnil Lodge“, в който се настанихме за първа нощувка. Не мога да опиша радостта на всички, които като малки деца обикаляха около оградата за близка среща със стадата слонове, тичаха из зелените градини, за да заснемат всяко стръкче, гущерче и мравка...
Вечерта ни навестиха не толкова симпатичните за някои гигански скакалци и други буболечки. Привечер ни отведоха за нощно сафари с огромни фенери, след което наобиколихме лагерният огън да споделим емоции и впечатления от този прекрасен ден, мечта на всеки от нас.
Ден 6: За 2-ят приключенски ден се натоварихме на специалните сафари джипки и отпътувахме към „Salt Lick Lodge“, построена върху дървени подпори с изглед към водоем, където животните идват да пият вода. И тук имаше много приятни емоции от близката среща с бабуни, дружелюбни водни козли с изрисувани сърца по нослетата и стада биволи, които ни предизвикаха да изпратим веселяшки клипчета в България на фона на „Изкарай Гано говедата“.
Имахме невероятната възможност да проследим от безопасно разстояние сутрешната разходка на мама лъвица с малките й, както и да се
насладим на дрямката на Цар лъв, мъжкар с буйна грива.Появиха се и по-големи лъвчета, загубили петната си, което става в края на втората година на малките котарачета.
Видяхме толкова много и различни животни, че дори до днес когато се сетя за някое забравено, започвам да ровя из снимките и спомените си. В лагерът охраната беше младо момче, облечено за нощният си патрул, като че ли отива на ски в Алпите. В контраст с него ние все още бяхме по къси панталонки и загърнати с леки памучни шалчета. Заспахме в луксозните стаи след дълго бърборене, защитени от огромните комарници над всяко легло. А отвън като приспивна песен ни полюшваше шумът на саваната, „песента“ на нощният лов на котките и съпроводът на хиляди щурци.
Ден 7: Всяко хубаво приключение има и своя край, дойде ред и на нашето. Върнахме се в Момбаса в хотел на Диани бийч, който всъщност е един от заливите, топ място за сърфисти. Според световните класации за най-добрите плажни ивици е на второ място (веднага след Малдивите). Дългата 17 километрова ивица е обсипана със ситен бял пясък и кокосови палми край брега на тюркоазено синият и топлъл Индийски океан. Важно е да се отбележи, че плажовете в Кения са обществени, така че шезлонгите на туристите са отдалечени от брега, обичайно на тревни или пясъчни площи, където зорко се пазят от охраната на хотела, а край гладкия океан се разхождат всякакви амбулантни търговци. Проявите ли интерес, веднага ви наобикалят и предлагат абсолютно всичко, от масажи, морски и китайски сувенири с надписи дори на български, до изживявания като дайвинг, екскурзии из страната и много популярната разходка „на отлив“. За цената в долари са винаги готови да се спазарят. Много се изкушавахме да си купим от морските звезди и други морски съкровища, продавани от умелите плажни търговци, но са забранени за износ, а и така бихме станали съучастници в унищожаването на океанския живот, което не ни е по вкуса.
Не е разумно да се носи храна на плажа, както и да се оставя на открито в хотела, освен ако не искате да бъдете пребъркани от сръчни джебчии. Не-е, не са хората, кенийците определено не крадат и страната е изключително сигурна. Обаче за местните игриви маймунки не може да се каже същото. Малките пакостници и туристите съжителстват хармонично заедно, освен ако не държите особено много на вещите си. Шоколадите и коктейлите в кокосов орех са им сред любимата плячка. Охраната на всеки хотел е въоръжена „до зъби“... с прашки и при необходимост се впуска в преследване на бандитите, което е повод за искрено забавление и купища смешни клипчета.
Последните дни се отдадохме на активна почивка и преяждане с манго във всичките му форми. Обещахме си отново да се завърнем в тази прекрасна, гостоприемна и цветна страна. Обещахме си следващият път да тръгнем от България без много дрехи и суета, а с куфари пълни с тетрадки и учебни помагала за десетките нуждаещи се училища. Знаем, че в замяна те ще ни дарят с африканско гостоприемство, топлота и искрени усмивки от благодарност.
Jambo Bwana
Jambo, Jambo bwana,
Habari gani,
Mzuri sana.
Wageni, Wakaribishwa,
Kenya yetu, Hakuna Matata.
До скоро Кения, mpenzi wangu!
Автор: Вяра Димова за Делта Турс БГ
Снимки: личен архив
Ден 1: По това време все още се изискваха маски по летищата и по време на самите полети, но това не ни попречи да тръпнем в очакване на новото приключение в южното полукълбо. Противно на очакванията, полетът не беше тежък, с техническо кацане в Асуан, общо взето с малка бутилка вино и предварително подготвени 1-2 филма, не се усеща.
Ден 2: На летището в Момбаса ни посрещнаха с типичния африкански поздрав „Хакуна Матата“, което на суахили означава „нямай грижи“. Водният салют, типичните песни, танци и подаръци , както и присъствието на медиите бяха специално за нас, тъй като бяхме участници в първият чартърен полет от България до Кения. В трансфера до хотела успяхме да се докоснем за кратко до тъмната страна на тази прекрасна държава, до бедността, мизерията и прашните улици, които бяха в абсолютен контраст с всичко това, което щяхме да видим в следващите няколко дни, закриляни от нашите местни водачи и домакини. Европейските туристи са на особена почит в Африка, от тях се очакват подаръци и така необходимите за съществуването на местните долари.
Ден 3: В моите представи Африка беше и все още е една много цветна, контранстна и екскурзионна дестинация, по тази причина се включихме в няколко екскурзии, една от които беше „Целодневна „Морска екскурзия“ – Фунзи.“
Остров Фунзи е селище в окръг Куале в Кения, съсои се от четири острова, покрити с мангрови гори, където той е основният остров и единственият с постоянни жители. На острова има едно село с приблизително 1500 жители на племето Ширази.Мангровите гори, наричани също мангрови блата, мангрови гъсталаци или мангали, са биом, съвкупност от растения, растящи в солена вода в крайбрежни области на места, защитени от силното въздействие на вълните или в смесена солена и сладка вода около устията на реките (в тропичните и субтропични области). Корените на растенията са здраво закрепени за меката почва, която в повечето случаи е и богата на органични вещества. Мангровите гори помагат за създаването на здравословни морета, тъй като те действат като развъдници за риби, скариди, раци и други морски животни, които се размножават сред корените на дърветата. Те играят роля и в борбата с климатичната криза, тъй като имат способност да съхраняват въглерод, задържайки го в себе си повече, отколкото наземните гори със същите размери. Обикновено растат в големи крайбрежни участъци и вследствие на това две трети от мангровите гори в света са унищожени.
Впуснахме се в едно незабравимо пътешествие с традиционна местна платноходка „dhow“ в един непокътнат рай на Земята. Рано сутринта отпътувахме от хотела до базов лагер в Бодо, древно село на около час южно от Момбаса. След лека традиционна суахили закуска, която подозрително приличаше на нашите „Казанлъшки понички“, се качихме на лодката и отплавахме за остров Фунзи.
По пътят се наслаждавахме на уникалната екосистема на гъстите мангрови гори, разнообразието от птици и лекото африканско припяване на нашия местен водач. Надникнахме в ежедневието на местно древно село, запазило своят бит отпреди 100 години, посетихме и островното училище, където имахме много емоционална среща с децата от селото. След това с кану се отправихме нагоре по река Рамизи, в търсене на нови приключения и крокодили, но за добро или зло, тези речни обитатели не пожелаха да ни позират за снимки. Наближаваше време за прилив, спуснахме се към пясъчния бряг на топлия Индийски океан, поплажувахме, порадвахме се на фактът, че е последният ден на януари, а ние се къпем в кристалната вода и се печем на снежнобелите пясъци.
Приливът дойде изненадващо бързо, както и краят на този емоционален, горещ януарски ден. Сцената на връщане беше коренно различна. Корените на мангровите дръвчета бяха изцяло покрити, сякаш излизаха от реката, а красиви, бели чапли бяха накацали по високите клони и любопитно ни наблюдаваха. Всички на лодката бяхме изгорели, въпреки високите фактори на слънцезащитната ни козметика, но настроението беше за песен – Хакуна Матата!
Ден 4: За този ден бяхме предвидили „полудневната екскурзия до „Кая Кинондо“ След обилна закуска в хотела, се отправихме на юг към Свещената гора Кая Кинондо. Разположена е на площ от 30 хектара в района на плажа Диани, южно от Момбаса. Гората все още се използва за ритуали и жертвоприношения от племето Диго, а то от своя страна предлага контролиран достъп до тази девствена и недокосната местност.
Диго са мюсюлманско племе, населяващо Северна Танзания и Южна Кения. Всички племена заедно съставляват „Mijikenda“, или „девет града“. В продължение на много години Диго са търгували с мюсюлманските араби, другите им два източника на доход са риболов и земеделие. Те са единственото племе от деветте, в което ислямът е по-широко приет.
Посещението на тази малка горичка е разходка сред природата, историческо пътешествие и културно изживяване. Докато си проправяте път през заплетени корени и парчета древни корали, местният водач ви посочва различни растения, използвани в традиционната медицина и ви показва как да предадете страховете и тревогите си на древно дърво, като го прегърнете.
Преди да влезете в Kaya „Kinondo“ трябва да свалите шапките си, да обещаете да не целувате никого в гората и да увиете черни „kaniki“ (саронг) около кръста си. Сеченето на растителност в Кая е строго забранено, посетителите нямат право да изнасят нищо от гората, дори клонка или лист. Водачът ни вървеше бавно и със страхопочитание разказваше всичко, което знае за тази свещена за Диго гора, за местните обичаи и ритуали, които се извършват от племето, запозна ни и със значението и лечебните свойства на някои от 187-те растителни вида вътре. Особено интересни са „дървото на пъпките“ - популярен лек за акне; палма, за което се смята, че е на 1050 години (видно по шиповете, от които образува само по 1 годишно); и ясно за какви цели служещото „виагра дърво“. Сред изобилието от лиани и смокинови дръвчета самата аз усетих лечебните свойства на „антиковид дървото“. Опитният водач стри листа между пръстите си и ме подкани да ги сдъвча бавно, в резултат на което частично възвърнах загубеният си глас.
Много от свещените гори се намират именно в тази област, всички от тях първоначално са били дом на „Mijikenda“. Това всъщност са 9-те племена – Chonyi, Digo, Duruma, Giriama, Jibana, Kambe, Kauma, Rabai и Ribe, обединени до известна степен от култура, история и език и естествено от тяхното споделено почитане на Кая!
Ден 5: Предстоеше ни същинската част на нашето пътешествие, Перлата на всяко посещение в „черна Африка“ – сафари в саваната. Много хора, когато чуят думата „сафари“, си представят избиване на животни, а всъщност в Кения това е строго забранено във всички резервати и бракониерството е строго наказуемо. В нашият случай сафарито бяха две незабравими нощувки в два различни лагера в Национален парк Tsavo East, стотици снимки, тръпката от това да видиш първата си зебра или слон в тяхната естествена среда. Да не говорим за Цар лъв, който докара сериозно сърцебиене на приятелката ми, когато изръмжа и се изправи на 2 метра от нас, след като тя втренчено го гледаше около минута-две.
Отпътувахме от хотела рано сутринта в посока Момбаса – Найроби, насочвайки се към Цаво Изток, най-големият резерват на дивата природа в Кения. През портата Bachuma попаднахме в тази голяма зоологическа градина на открито. Мястото е дом на най-голямата популация на слонове в страната, известна като „Червените слонове“. Пътувахме из необятните равнини, редуващи се с гори, с пленителна гледка към хълмовете Таита и впечатляващото плато Ята до Аруба /думата, означава на местния език слон/. Кой не си е мечтал да наблюдава само на една ръка разстояние лъвове, жирафи, слонове, антилопи, газели, зебри, шарени птици, бикове и какви ли не други африкански животни? Дори и да не сте гледали научно-популярни филми за саваната на Кения, сравнително бързо може да се ориентирате, че всеки обитател в дивата природа има собствено място и е в хармония с всички останали, дори с естествените си врагове.
Така наречените „лагери“ в саваната са всъщност доста луксозни хотели, повечето от тях дори с басейни. Такъв беше и „Ashnil Lodge“, в който се настанихме за първа нощувка. Не мога да опиша радостта на всички, които като малки деца обикаляха около оградата за близка среща със стадата слонове, тичаха из зелените градини, за да заснемат всяко стръкче, гущерче и мравка...
Вечерта ни навестиха не толкова симпатичните за някои гигански скакалци и други буболечки. Привечер ни отведоха за нощно сафари с огромни фенери, след което наобиколихме лагерният огън да споделим емоции и впечатления от този прекрасен ден, мечта на всеки от нас.
Ден 6: За 2-ят приключенски ден се натоварихме на специалните сафари джипки и отпътувахме към „Salt Lick Lodge“, построена върху дървени подпори с изглед към водоем, където животните идват да пият вода. И тук имаше много приятни емоции от близката среща с бабуни, дружелюбни водни козли с изрисувани сърца по нослетата и стада биволи, които ни предизвикаха да изпратим веселяшки клипчета в България на фона на „Изкарай Гано говедата“.
Имахме невероятната възможност да проследим от безопасно разстояние сутрешната разходка на мама лъвица с малките й, както и да се
насладим на дрямката на Цар лъв, мъжкар с буйна грива.Появиха се и по-големи лъвчета, загубили петната си, което става в края на втората година на малките котарачета.
Видяхме толкова много и различни животни, че дори до днес когато се сетя за някое забравено, започвам да ровя из снимките и спомените си. В лагерът охраната беше младо момче, облечено за нощният си патрул, като че ли отива на ски в Алпите. В контраст с него ние все още бяхме по къси панталонки и загърнати с леки памучни шалчета. Заспахме в луксозните стаи след дълго бърборене, защитени от огромните комарници над всяко легло. А отвън като приспивна песен ни полюшваше шумът на саваната, „песента“ на нощният лов на котките и съпроводът на хиляди щурци.
Ден 7: Всяко хубаво приключение има и своя край, дойде ред и на нашето. Върнахме се в Момбаса в хотел на Диани бийч, който всъщност е един от заливите, топ място за сърфисти. Според световните класации за най-добрите плажни ивици е на второ място (веднага след Малдивите). Дългата 17 километрова ивица е обсипана със ситен бял пясък и кокосови палми край брега на тюркоазено синият и топлъл Индийски океан. Важно е да се отбележи, че плажовете в Кения са обществени, така че шезлонгите на туристите са отдалечени от брега, обичайно на тревни или пясъчни площи, където зорко се пазят от охраната на хотела, а край гладкия океан се разхождат всякакви амбулантни търговци. Проявите ли интерес, веднага ви наобикалят и предлагат абсолютно всичко, от масажи, морски и китайски сувенири с надписи дори на български, до изживявания като дайвинг, екскурзии из страната и много популярната разходка „на отлив“. За цената в долари са винаги готови да се спазарят. Много се изкушавахме да си купим от морските звезди и други морски съкровища, продавани от умелите плажни търговци, но са забранени за износ, а и така бихме станали съучастници в унищожаването на океанския живот, което не ни е по вкуса.
Не е разумно да се носи храна на плажа, както и да се оставя на открито в хотела, освен ако не искате да бъдете пребъркани от сръчни джебчии. Не-е, не са хората, кенийците определено не крадат и страната е изключително сигурна. Обаче за местните игриви маймунки не може да се каже същото. Малките пакостници и туристите съжителстват хармонично заедно, освен ако не държите особено много на вещите си. Шоколадите и коктейлите в кокосов орех са им сред любимата плячка. Охраната на всеки хотел е въоръжена „до зъби“... с прашки и при необходимост се впуска в преследване на бандитите, което е повод за искрено забавление и купища смешни клипчета.
Последните дни се отдадохме на активна почивка и преяждане с манго във всичките му форми. Обещахме си отново да се завърнем в тази прекрасна, гостоприемна и цветна страна. Обещахме си следващият път да тръгнем от България без много дрехи и суета, а с куфари пълни с тетрадки и учебни помагала за десетките нуждаещи се училища. Знаем, че в замяна те ще ни дарят с африканско гостоприемство, топлота и искрени усмивки от благодарност.
Jambo Bwana
Jambo, Jambo bwana,
Habari gani,
Mzuri sana.
Wageni, Wakaribishwa,
Kenya yetu, Hakuna Matata.
До скоро Кения, mpenzi wangu!
Автор: Вяра Димова за Делта Турс БГ
Снимки: личен архив
Всички новини »