Исландия – Земя на огън и лед 2024
Екскурзии Исландия
- Информация
- Почивки
- Екскурзии
Исландия - Полезна информация
Исландия - чиста красота, ледено-огнена земя или райски остров с мирис на сяра…
Името на Исландия извиква в съзнанието земя с внушителни образувания от лед. Въпреки че този образ не е далеч от истината, тя може да предложи много повече от арктични температури и блестящи на светлината ледници. Драматичните, неземни чудеса на природата са повече от магични. Мистичните зелени светлини на северното сияние, които танцуват в небето в студените зимни нощи, гейзери, от които излиза пара, плаващи айсберги в чисти ледникови езера, покрити с черна лава плажове, могъщи вулкани, внушителни водопади, изсипващи с грохот стотици тонове вода, бялата пустош на ледниците, които достигат водите на океана. Исландия е рай за хората, търсещи нестандартни природни красоти.Полетата от лава, заемащи голяма част от страната, приличат на лунен пейзаж. Застиналите в причудливи форми скали и покритите с искрящ сняг планини са сравними единствено с пейзажите от “Властелинът на пръстените”. Исландските саги са пълни с толкова поезия и сила, в тях се разказва за силни войни, борещи се с неземни същества. Заснежените била са спящи дракони, горещите извори – огромни бълбукащи котели, в които вещиците си варят яхния, а пушещите гейзери, чийто дим се слива с небето, всъщност са денонощни фабрики за облаци! Почти всеки пътешественик, докоснал се до острова създаден в огън и лед, оставя частичка от сърцето си там преди да го напусне.
Площ: Исландия - вторият по големина остров в Европа, който се намира в Северния Атлантик. С дължина от запад на изток 483 км и от север на юг - км 306. Общата площ е 103 000 кв м. Бреговата й линия е 6070 км. Преобладават вулканските плата със средна височина 400-800 м, над които се издигат многобройни действащи и затихнали вулкани - Хекла, Лаки, Аскя и други. Характерни са горещите минерални извори и гейзери (около 700). Най-висока точка е вулканът Хванадалсхнукюр (2 119 м).
Население: 290 570 жители с гъстота - 2.7 житители на кв. км. По този показател страната се нарежда сред няй-рядко населените в Европа и света. Исландците са дълголетници - средната продължителност на живота при мъжете е 77 г., а при жените - 81 г.
Етнически състав - исландци - 99.1 %, други - 0.9 %. Извън страната живеят над 30 хил. исландци, главно в САЩ, Канада, Норвегия и Дания. Градско население - 70 %. Близо четири пети от страната необитаеми, населението е съсредоточено главно върху тясна крайбрежна долини и низини на юг и югозапад.
Столица: Рейкявик (107 хил. ж.), в нея живее 40 % от населението на страната. Други градове: Купавогур (11,2 хил. ж.). - Акурейри (10,7 хил. ж.). По-голямата част от страната да малки селца под 5000 жители.
Необходими документи: Исландия се присъедини към Шенгенските споразумения на 25.03.2001 г. При пътуване за Исландия е необходимо да притежавате валиден паспорт - най-малко шест месеца след датата на влизане. Считано от 10 април 2001 г. може да влезете без виза при краткосрочно пътуване до 90 дни в рамките на шест месеца от деня на първоначалното пресичане на граница на шенгенското пространство.Интересите на Исландия в България по визови въпроси се представляват от посолството на Дания.
Валута: Исландски крони. В обръщение са банкнотите, 5000, 1000, 500 и 100 крони, а от монетите - 50, 10, 5 и 1 крона, както и 50 и 10 ейре.
Език: Официален език - исландски. Почти 100 % от населението говори английски, особено в местата за туризъм. Исландският език е почти непроменен дори след столетия чуждо господство. Той спада към групата на германските езици. Развил се е от староскандинавския език на викингите, които дошли на острова от Норвегия през ІХ в.
Климат: Субарктичен, морски. Средни температури - януари - от 0 до -10 градуса Сº, юли от 0 до 11 градуса Сº. Валежи - 500-2000 мм. Поради течението Гълфстрийм климата е много по-мек, отколкото може да се очаква. През лятото нощите са светли и слънцето почти не слиза до хоризонта. През зимата нощите са дълги и студени. Това е времето, когато се наблюдава феномена на северното сияние. Ледниците заемат 11.5 % от площта на страната. Най-голям е Ватнайокул. Растителност - тундрова, торфени блата, ливади. Климатът варира между различните части на острова. Най-общо казано на южния бряг е по-топло, влажно и ветровито, отколкото на север. Централните планини са най-студената част на страната. Ниските вътрешни райони на север са най-сухи. Снеговалежът през зимата е по-често на север отколкото на юг. Най-високата записана температура на въздуха е 30,5 °C на 22 юни 1939 година на югоизточния бряг. Най-ниската е -38 °C на 22 януари 1918 година в североизточния хинтерланд.
Географски особености: Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани. Островът разполага и с много горещи минерални извори. В столицата Рейкявик те се използват за отопление. Най-високият връх, Хванадалсхнукюр се намира на ледника Вахтнайокутъл (2110 m). Исландия е най-големият остров в света, възникнал изцяло в резултат на вулканична дейност. Територията й периодично нараства, в резултат на което се формират нови острови. Такива са и заобикалящите страната островчета Сюртсей, Стохкюр и Стори Гейсир. В Исландия вирее полярният мак. Животинският свят е беден, по крайбрежието обитава тъпоклюната кайра. Във водите около острова се срещат огромни по размер китове и акули. Геоложки погледнато, Исландия е разположена между северноамериканската и евроазиатската литосферна плоча, образувана при разделянето на континентите Америка и Евразия, които се отдалечават всяка година с по 1 см. Поради изобилието на острова на ледници и вулкани релефа е изключителен, но крие известни опастности, ако се подцени. Приблизително 30 от общо 200 вулкана са все още активни. В кратерите на много от угасналите вулкани са се образували бистросини леденостудени езера. Препоръчително е, когато се изкачвате по тях е необходимо да имате съответна екпировка и добре запознат с обстановката местен водач. Ледниците стоят на картата на Исландия като загадъчни бели петна. Опасно е да се ходи там без специална екипировка по леда.
Религия: Националният състав на страната е еднороден. Повече от 90% са исландци. Освен тях в страната живеят датчани, норвежци и др. Около 60% от жителите на страната са съсредоточени в югозападната част на острова. Изповядваната религия е протестантството – Евангелска лутеранска църква на Исландия. В Рейкявик има и действаща руска православна църква.
Транспорт: ж.п. линии - няма, шосетата са 1 150 км. Много добре развит автомобилен транспорт, като основно средство за придвижване по острова. В Рейкявик има обширна и добре развита автобусна мрежа, свързваща отделните области. Главната магистрала опасва като пръстен целия остров. Работят и няколко държавни таксиметрови компании. Цената е около 100 крони на километър, като на празници и през нощта се увеличава с 10-15 %. През зимата и неактивния сезон условията за управление на автомобил рязко се влошават. Много пътища са със снежна покривка, заледени участъци и изискват повишено внимание при шофиране. Глобите за нарушение на правилата за движение, и по-специално - за шофиране в пияно състояние, са много големи.
Летища и пристанища: Международно пристанище и летище - Рейкявик. Скандинавските авиокомпания "SAS" и исландската "Icelandair" лети до столицата на скандинавски и няколко европейски страни. Копенхаген, Стокхолм, Амстердам, Франкфурт и Лондон, които са удобни за прекачване. Няма директи полети от България. Добре развито международно корабоплаване до пристанищата на Норвегия и Великобритания. Крайбрежни вътрешни корабни линии с интензивен пътнически трафик и превоз на товари от Рейкявик до островите на южното крайбрежие и северните пристанища.
Наеми кола: Поради факта, че придвижването по шосетата е основният начин на пътуване в Исландия, наемането на кола е относително лесно. Обикновено може да се наеме предварително от специализирани сайтове от България, но и на място има много голямо предлагане. Много местни туроператори предлагат също тази услуга в рамките на програмите „self drive”, като освен колата снабдяват предварително с карти и всевъзможни упътвания.Цените на наем на колите не са ниски, както и цената на горивото. По-малък клас автомобил може да се намери и за до 50 евро на ден, по-големите стигат до 70-80 евро на ден. Бензина е около 3,15 – 3,20 лева за литър. Преди получаване колата се оглежда, обикновено се събира депозит на място, варира от 100 до 150 долара и се връща в случай, че няма направено нарушение по пътищата. Изискванията за шофьора са обичайни както за другите европейски страни. Младите шофьори под 20 години доплащат допълнителна такса за наема. Шофьорската книжка трябва да има задължително текстове на латиница. Автомобила се взема с пълен резервоар и се връща пак с пълен. В някои компании може да поискат такса горива, която се връща, ако се спазят изискванията за горивото. Заплащането с кредитни карти е безпроблемно. Инфраструктурата е добра и обозначението на пътищата е ясно и видимо. Табелите, които означават туристически атракции имат специфичен знак. Бензиностанциите по шосетата не се срещат често, поради което се препоръчва да се подържа автомобила с пълен резервоар. Спазвайте знаците, глобите са големи.
Култура и традиции: Типична северна култура, близка до норвежката и датската. Поради местоположението на страната Исландия се оформя като издръжлива и независима. Тя е изградена през годините от потомци на фермери и воини, които бягат от тиранията на средновековна Скандинавия. Тяхното заселване води до създаването на богата литературна традиция. Тя се доминира от сагите – разкази, основани на реални битки, герои, вярвания, завоевания, които се считат за едни от най-добрите произведения от Средновековието. Страната е дала своя значим принос и в съвременната литература чрез произведенията на Халдор Лакснес. Той е най-известният исландски писател, носител на Нобеловата награда за литература от 1955 г. Прочут е с изобразяването на суровите исландски условия и живот. Световноизвестна е исландската певица Бьорк. Традиционната Доката (обикновено каубойски песни и балади) все още има своите почитатели. Езикът и културата на Исландия са преобладаващо скандинавски от самото начало, но също така има следи и от келтско влияние (най-вече в древната поезия, някои малки имена и облика на днешните исландци). Исландските саги са част от исландската средновековна литература. Те са литературно явление от XIII и XIV в. Представляват истории в проза, описващи предимно събития, случили се в Исландия през X и началото на XI в. Известни са още като „родови саги“, защото разказват основно за заселването на страната от първите норвежци и описват живота и деянията на техните потомци т.е. свързани са предимно с фамилна история и генеалогия. Авторите им в по-голямата си част остават неизвестни.
По-важни исторически дати и събития: Според традиционната историография първите заселници на Исландия са скандинавските викинги, които се установяват на острова в периода 870-930 г. През 930 г. се създава първият парламент на Исландия (Алтинг), който се смята за най-старата парламентарна институция в Европа. През 1000 г., с декрет на Алтинга, се приема християнството, като официална религия на страната. По-късно (1550 г.) Исландия приема протестантството. През 1262 г. Исландия попада под властта на норвежките крале. ХІІІ век, в Исландия, е известен като “Златния век на сагите”. През 1397 г. едновременно с Норвегия, Исландия попада под датско управление по силата на Калмарската уния, обединила Дания, Швеция и Норвегия под властта на датската корона. Първата конституция на Исландия е приета през 1874 г. През 1904 г. Исландия придобива вътрешно самоуправление, а през 1918 г. става независима държава, обединена с Дания под датската корона. Месец след германската окупация на Дания през април 1940 г. британски войски окупират Исландия. През лятото на 1941 г. по покана на исландското правителство американски войски заменят британската окупация. Пълна национална независимост страната придобива на 17 юни 1944 г., когато се провъзгласява Републиката (национален празник на Исландия).
Страната и хората: Съвременната история на страната доказва, че исландците все още пазят независимия дух и храбростта на викингите. Островитяните не се посвеняват да се опълчат на могъщата Великобритания, в спор е за риболовната зона. Правителството се бори срещу чуждестранните траулери, които хвърлят мрежи около острова. През 1952 г. забранената зона обхваща 6,4 км от брега. През 1975 г. границата е разширена на 370 км. Това довежда до разрив с Англия и двете страни скъсват дипломатически отношения, а сблъсъците между исландски и британски кораби стават ежедневие. Жителите на тази невероятна страна са най-щастливите в Европа. Тя е и най-старата европейска република, с най-старата парламентарна форма – Алтингът. Забележително за забележителностите в Исландия е, че са абсолютно свободни за достъп. С изключение на едно-две места близо до столицата, никъде не видях някоя лелка усърдно да къса билетчета на входа. И тъй като денят е на практика безкраен, нищо не спира любопитния дух да подкара нозете си в полунощ, за да види някой фантастичен водопад или да се качи на кратера на вулкан. Исландската държава, която взима чудовищно високи данъци от своите граждани, се грижи не само за тяхното добруване, но и за това на гостите им. Труднодостъпните места са старателно обезопасени. Разходите се покриват с публични средства, а посетителят не плаща абсолютно нищо за тази чиста красота. Въобще исландците правят впечатление на ведър народ, със солидно самочувствие и с не по-малко чувство за самоирония – една неприлично добра комбинация. През острова през последните десетина века са се отбивали и понякога оставали френски моряци, немски търговци, ирландски монаси и, разбира се – много викинги. Независимо от това Исландия и днес си остава най-рядко населената държава в Европа. Общото население е едва 330 хил. души. Това обяснява защо вече има апликация за телефони, която преценява доколко има роднински връзки между хора, които искат да създадат семейство. Така както обещаваха, исландците наистина биха могли да дойдат всички на стадиона, ако отборът им се бе класирал за следващия кръг на европейското първенство по футбол. Но играта с топка далеч не е единственият им повод за гордост.
Национална кухня: Основна съставка в исландската кухня са рибата и агнешкото. Сред традиционните храни са Saltfiskur (в буквален превод Солена риба, същата е сушена), Hangikjöt (пушено агнешко), Svið (варена агнешка главичка), Pylsa (местния хот-дог с агнешко месо), и Skyr (нещо като кисело мляко, сервира се със захар или боровинки) Исландската кухня трудно би могло да се нарече здравословна. Традиционната кухня се нарича Phorramatur и представлява съвкупност от различни храни, често от карантия, които се приготвят основно по време на древноезическият скандинавски месец phorri /януари и февруари/. Популярни ястия са овнешки тестиси, месо от разложена акула, кървав пудинг, наденица от черен дроб. Някои от традиционните за страната ястия могат да се консумират само от местните жители. Пример за това е hakarl – разложеното месо от акула, заровено за шест месеца, за да се разложи до необходимата степен. В Исландия яденето на hakarl е своеобразен тест за преминаване от юношеството към мъжеството. Само зрелият мъж може да консумира хладнокръвно вонящата маса. Други странни деликатеси са: hrutspungur - мариновани в млечна саламура овнешки тестиси, сплескани като бисквити; svid - овча глава, разрязана на две, кипната и поднесена почти сурова или маринована заедно с очите; slatur - накълцани овчи карантии, сварени в шкембе (нещо подобно на кървавица).Месото се отличава с високо качество, тъй като в Исландия е забранено добавянето на хормони в храната на животните.Сиренето и млечните продукти са важна част от исландското меню. Произвеждат се над 80 вида сирене. Най-разпространени зеленчуци са картофите и зелето. Някои от известните исландски специалитети са: Салата от херинга (Sidarsalat) , Пуф от черен дроб (Lifrarbuff), Супа от хляб (Brauph supa), Наденица от черен дроб (Lifrarpylsa). От рибните ястия си заслужава да се опита маринована сьомга "gravlax" мариновани с подправки херинга, както и разнообразните сандвичи с риба. Други екзотични деликатеси са устни от кит, пържоли от кит, месо от морска котка. Водата от чешмата е много чиста и може да се пие. Най-популярната напитка е кафето. За разлика от повечето скандинавски страни бирата не е толкова разпространена (най-вече поради сравнително високата си цена). Въпреки това в Исландия бирате че чества на специален празник – Ден на бирата на 1 март всяка година. На този ден всеки възрастен трябва да изпие толкова бира, колкото може. За традиционна исландски напитка се смята за "brennivin" (кръстоска между водка и уиски), която се приготвя от картофи и се ароматизира с ким, но винаги има голям избор на европейски спиртни напитки и вина.
Забележителности: Исландия предлага разнообрани екскурзии и условия за катерене, рафтинг и всякакви други изледи сред уникална природа. Столицата на страна Рейкявик (в превод „залив на парата“) предлага множество забележителности сред които величествената църква Hallgrímskirkja, която заедно с въртящия се ресторант Перлата предлагат най-добрите панорамни гледки към града; Tjörnin Lake (известно още като езерото на Рейкявик), на него се намира кметството, като стари и млади обичат да се разхождат и събират по неговия бряг; Alþingi е парламента, който също се намира в близост до езерото; Þjóðminjasafn Íslands (Националният музей на Исландия), Þjóðmenningarhúsið (Дворецът на културата), Grófarhús (Музеят на фотографията) и др. Всеки, който има шанса да посети Исландия, със сигурност ще се сблъска с гледки и впечатления, които дори не си е представял. Ще открие оригинална природа и също толкова интересни хора, при които естествената среда, традициите и модерният стандарт на живот са в пълна хармония. Независимо каква е целта на визитата - да срещнеш хора или да избягаш от тях, ще успееш и в двете. Исландия предлага по нещо за всекиго, независимо през кой сезон.Когато си в града, имаш чувството, че си в оживен европейски център. Отидеш ли във вътрешността на острова, сякаш си на Луната. Може би Исландия е единственото място, където можеш да видиш типичен лунен пейзаж.
Най-добро време за посещение:туристическият сезон в Исландия започва от средата на юни до края на август. През останалото време островът е не по-малко красив. На пролет и есен е пъстър, а през зимата, макар да е мрачен, разкрива друго природно съкровище: бляскавото Северното сияние. Столицата Рейкявик, заедно с околностите има население от около 170 000 души и предлага интересна смес от космополитна култура и местни традиции. Старите предания твърдят, че самите богове са накарали първия заселник на острова Ингилфур Арнарсон да направи дома си именно на това място. Точно той дава името на града, след като вижда геотермалните пари, които днес топлят домовете и външните басейни на къщите - една енергия, която не замърсява околната среда и оставя въздуха свеж и чист. Буквално преведено името Рейкявик означава "Залив на парата". Красива розово-червена река тече в покрайнините на столицата, а край нея има прекрасни места за почивка. Извън града са разположени и местностите, където могат да се яздят коне на воля или да се играе голф. Освен природни забележителности обаче Рейкявик предлага и богат избор от културни развлечения - музеи на изкуството, театри, опера, симфонични оркестри, концерти.Атракция за всеки турист е вечерята, включваща исландски специалитети, които са предимно от морски деликатеси. Рейкявик е известен и като един от най-горещите центрове на нощен живот в Европа. Тук кръчмите и дискотеките са пълни до сутринта.Не само в Исландия, но и в целия свят Синята лагуна е единствена и уникална. Описанията за нейната вода варират от гореща до леденосиня. Температурата никога не надвишава 40 градуса и има лековити способности.Макар че лагуната изглежда родена от природните стихии на Исландия, в създаването й имат пръст и хората. На места естествените стени от лава завършват или започват със стени, направени от човека. Доказано е, че водата лекува псориазис и действа благоприятно на кожата. В почивния комплекс има медицински центрове, ресторант, бистро, сувенирни магазини.Има само една чисто исландска дума, използвана в английския език и тя е "гейзер". Независимо че се отнася за гейзерите изобщо, понятието води началото си от един конкретен природен феномен, който се намира в югозападната част на Исландия. За нещастие Големият гейзер, както е известен, е малко пасивен през последните десетилетия. В определени случаи обаче той може да бъде принуден да изригне с помощта на малко сапун. Когато гейзерът се активира, действително доказва, че заслужава името си - способен е да изхвърли силна струя гореща вода на около 48 метра височина. По-надежден за посетителите е намиращият се наблизо Строкур, който бълва на всеки 5 минути 24-метрова струя.В страната на земната красота едно природно чудо стои над останалите - Гълфос, известен още като "Златния водопад". С двойна каскада от около 105 фута, Гълфос е най-мощният водопад в Европа. В слънчеви дни малките облачета, които заобикалят изливащите се води, кръжат до цветни дъги, което създава неописуема картина от преливащи се цветове.Правителството преди години изненадващо реши да използва водите на водопада за задвижване на голям хидроелектрически завод. Една от дъщерите на местен фермер отишла до Рейкявик и заплашила, че ако проектът не бъде отменен, ще се хвърли във водопада. След този случай правителството обяви околностите на Гълфос за национален парк.При ясно време в Рейкявик всеки може да види на северозапад блестящия глетчер Снайфелсджокул, който отстои на около 96 км. Той е най-близкият до Исландия глетчер, който същевременно е най-известният и също толкова мистериозен. Именно той е глетчерът, който френският писател Жул Верн избра за място на събитията във фантастичната си книга "Пътешествие до центъра на Земята". Той се намира близо до земите, познати под името Пенинсула. Една от причините, поради които исландците харесват това място (изключваме това, че местността е пълна с лавови пещери, водопади и горещи минерални извори), е забележителната му история. Някои от най-известните и важни саги разказват именно за тези райони. Дори се говори, че Христофор Колумб прекарал една зима в Ингялдшол, където слушал истории за земите на запад. Бълбукащи кални води, луноподобни кратери на вулкани, лавови полета - това представляват околностите на езерото Миватън, един от най-активните вулканични райони в Исландия. Неговото име се превежда като "Езерото на комарите" и точно насекомите са основна храна за рибата в него.Активната вулканична дейност през последните няколко хиляди години е моделирала уникалните геологични форми. Димуборгир, на изток от езерото, е поле от лавови скали, някои от които достигат 15 метра височина. Друго незабравимо място край Миватън е Елдраун (огнена лава) - мястото, където екипажът на "Аполо 11" тренираше за разходките си до Луната в края на 60-те години. Това е само малка част от неповторимостта на Исландия. Незабравимо изживяване са също "белите нощи" - характерни за тази географска ширина. Тогава слънцето се скрива, но изобщо не се стъмва. Шест месеца по-късно следва периодът на постоянен мрак. Именно тогава действително добиваш усещането на човек (макар и не първия), попаднал на Луната.
Любопитни и забавни факти:
►Исландия е на първо място по класацията за „зелени” страни в света.
►Исландия е първата страна, чийто министър-председател сключва гей брак през 2010 год.
►Исландците са съвременни хора, но все още вярват във феи и тролове, даже са докачливи, ако оспорите техните вярвания. В страната съществува специална служба по защита на елфите.
►Исландския език е най-близко запазеният език до този, който са използвали викингите.
►Исландците нямат зимни и летни дрехи. Ако температурите са над 15 градуса всички се разсъбличат.
►През лятото слънцето в Исландия грее по 20 часа, а през зимата по 4 часа.
►Повечето исландци нямат фамилно име. Имената се образуват само с наставката „син” или „дъщеря” плюс името на бащата.
►Исландия е най-старата демокрация в света, парламента е основан преди 1000 години и е първият парламент заседавал дълго време на открито.
►Водата в Исландия е една от най-чистите в световен мащаб, а Рейкявик е най-чистата столица в света.
►Овцете в Исландия са над 2 пъти повече от хората.
►В Исландия има 27 думи за „чаша кафе” и още толкова за „сняг”, но нямат нито една ругатня.
►Исландците, които не са напускали страната, никога не са виждали комар.
Може би вече мислено стягате багажа за Исландия? Не бихме се очудили, страната наистина предлага нещо съвсем различно от съвременния, забързан свят. Пътуването из Исландия е като отваряне на кутиите с подаръци след рожден ден.Имаш някакви очаквания, но никога не си сигурен какво точно има в следващата. Картините се сменят с неочаквана бързина. Всеки по-голям завой разопакова нова гледка – огромни пространства, покрити до самия хоризонт с дебел, почти отровно зелен мъх, след това разливащи се в черно и червено планински вериги, бялото на снега по върховете, синьото на езерата и фиордите, жълтото на пясъчниците, гълъбово-сивото на тънката мъгла. Част от сърцето на всеки пътешественик остава някъде там – закътано в къщата, покрита с мъх и жива трева, или сгушено до тюлена, полегнал върху къс плаващ лед. А може би посреща деня на върха на някой вулкан с цвят на обсидиан.Пътуването до ледено-огнения остров се превръща в любов завинаги, независимо кога и как ще я откриете.
Името на Исландия извиква в съзнанието земя с внушителни образувания от лед. Въпреки че този образ не е далеч от истината, тя може да предложи много повече от арктични температури и блестящи на светлината ледници. Драматичните, неземни чудеса на природата са повече от магични. Мистичните зелени светлини на северното сияние, които танцуват в небето в студените зимни нощи, гейзери, от които излиза пара, плаващи айсберги в чисти ледникови езера, покрити с черна лава плажове, могъщи вулкани, внушителни водопади, изсипващи с грохот стотици тонове вода, бялата пустош на ледниците, които достигат водите на океана. Исландия е рай за хората, търсещи нестандартни природни красоти.Полетата от лава, заемащи голяма част от страната, приличат на лунен пейзаж. Застиналите в причудливи форми скали и покритите с искрящ сняг планини са сравними единствено с пейзажите от “Властелинът на пръстените”. Исландските саги са пълни с толкова поезия и сила, в тях се разказва за силни войни, борещи се с неземни същества. Заснежените била са спящи дракони, горещите извори – огромни бълбукащи котели, в които вещиците си варят яхния, а пушещите гейзери, чийто дим се слива с небето, всъщност са денонощни фабрики за облаци! Почти всеки пътешественик, докоснал се до острова създаден в огън и лед, оставя частичка от сърцето си там преди да го напусне.
Площ: Исландия - вторият по големина остров в Европа, който се намира в Северния Атлантик. С дължина от запад на изток 483 км и от север на юг - км 306. Общата площ е 103 000 кв м. Бреговата й линия е 6070 км. Преобладават вулканските плата със средна височина 400-800 м, над които се издигат многобройни действащи и затихнали вулкани - Хекла, Лаки, Аскя и други. Характерни са горещите минерални извори и гейзери (около 700). Най-висока точка е вулканът Хванадалсхнукюр (2 119 м).
Население: 290 570 жители с гъстота - 2.7 житители на кв. км. По този показател страната се нарежда сред няй-рядко населените в Европа и света. Исландците са дълголетници - средната продължителност на живота при мъжете е 77 г., а при жените - 81 г.
Етнически състав - исландци - 99.1 %, други - 0.9 %. Извън страната живеят над 30 хил. исландци, главно в САЩ, Канада, Норвегия и Дания. Градско население - 70 %. Близо четири пети от страната необитаеми, населението е съсредоточено главно върху тясна крайбрежна долини и низини на юг и югозапад.
Столица: Рейкявик (107 хил. ж.), в нея живее 40 % от населението на страната. Други градове: Купавогур (11,2 хил. ж.). - Акурейри (10,7 хил. ж.). По-голямата част от страната да малки селца под 5000 жители.
Необходими документи: Исландия се присъедини към Шенгенските споразумения на 25.03.2001 г. При пътуване за Исландия е необходимо да притежавате валиден паспорт - най-малко шест месеца след датата на влизане. Считано от 10 април 2001 г. може да влезете без виза при краткосрочно пътуване до 90 дни в рамките на шест месеца от деня на първоначалното пресичане на граница на шенгенското пространство.Интересите на Исландия в България по визови въпроси се представляват от посолството на Дания.
Валута: Исландски крони. В обръщение са банкнотите, 5000, 1000, 500 и 100 крони, а от монетите - 50, 10, 5 и 1 крона, както и 50 и 10 ейре.
Език: Официален език - исландски. Почти 100 % от населението говори английски, особено в местата за туризъм. Исландският език е почти непроменен дори след столетия чуждо господство. Той спада към групата на германските езици. Развил се е от староскандинавския език на викингите, които дошли на острова от Норвегия през ІХ в.
Климат: Субарктичен, морски. Средни температури - януари - от 0 до -10 градуса Сº, юли от 0 до 11 градуса Сº. Валежи - 500-2000 мм. Поради течението Гълфстрийм климата е много по-мек, отколкото може да се очаква. През лятото нощите са светли и слънцето почти не слиза до хоризонта. През зимата нощите са дълги и студени. Това е времето, когато се наблюдава феномена на северното сияние. Ледниците заемат 11.5 % от площта на страната. Най-голям е Ватнайокул. Растителност - тундрова, торфени блата, ливади. Климатът варира между различните части на острова. Най-общо казано на южния бряг е по-топло, влажно и ветровито, отколкото на север. Централните планини са най-студената част на страната. Ниските вътрешни райони на север са най-сухи. Снеговалежът през зимата е по-често на север отколкото на юг. Най-високата записана температура на въздуха е 30,5 °C на 22 юни 1939 година на югоизточния бряг. Най-ниската е -38 °C на 22 януари 1918 година в североизточния хинтерланд.
Географски особености: Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани. Островът разполага и с много горещи минерални извори. В столицата Рейкявик те се използват за отопление. Най-високият връх, Хванадалсхнукюр се намира на ледника Вахтнайокутъл (2110 m). Исландия е най-големият остров в света, възникнал изцяло в резултат на вулканична дейност. Територията й периодично нараства, в резултат на което се формират нови острови. Такива са и заобикалящите страната островчета Сюртсей, Стохкюр и Стори Гейсир. В Исландия вирее полярният мак. Животинският свят е беден, по крайбрежието обитава тъпоклюната кайра. Във водите около острова се срещат огромни по размер китове и акули. Геоложки погледнато, Исландия е разположена между северноамериканската и евроазиатската литосферна плоча, образувана при разделянето на континентите Америка и Евразия, които се отдалечават всяка година с по 1 см. Поради изобилието на острова на ледници и вулкани релефа е изключителен, но крие известни опастности, ако се подцени. Приблизително 30 от общо 200 вулкана са все още активни. В кратерите на много от угасналите вулкани са се образували бистросини леденостудени езера. Препоръчително е, когато се изкачвате по тях е необходимо да имате съответна екпировка и добре запознат с обстановката местен водач. Ледниците стоят на картата на Исландия като загадъчни бели петна. Опасно е да се ходи там без специална екипировка по леда.
Религия: Националният състав на страната е еднороден. Повече от 90% са исландци. Освен тях в страната живеят датчани, норвежци и др. Около 60% от жителите на страната са съсредоточени в югозападната част на острова. Изповядваната религия е протестантството – Евангелска лутеранска църква на Исландия. В Рейкявик има и действаща руска православна църква.
Транспорт: ж.п. линии - няма, шосетата са 1 150 км. Много добре развит автомобилен транспорт, като основно средство за придвижване по острова. В Рейкявик има обширна и добре развита автобусна мрежа, свързваща отделните области. Главната магистрала опасва като пръстен целия остров. Работят и няколко държавни таксиметрови компании. Цената е около 100 крони на километър, като на празници и през нощта се увеличава с 10-15 %. През зимата и неактивния сезон условията за управление на автомобил рязко се влошават. Много пътища са със снежна покривка, заледени участъци и изискват повишено внимание при шофиране. Глобите за нарушение на правилата за движение, и по-специално - за шофиране в пияно състояние, са много големи.
Летища и пристанища: Международно пристанище и летище - Рейкявик. Скандинавските авиокомпания "SAS" и исландската "Icelandair" лети до столицата на скандинавски и няколко европейски страни. Копенхаген, Стокхолм, Амстердам, Франкфурт и Лондон, които са удобни за прекачване. Няма директи полети от България. Добре развито международно корабоплаване до пристанищата на Норвегия и Великобритания. Крайбрежни вътрешни корабни линии с интензивен пътнически трафик и превоз на товари от Рейкявик до островите на южното крайбрежие и северните пристанища.
Наеми кола: Поради факта, че придвижването по шосетата е основният начин на пътуване в Исландия, наемането на кола е относително лесно. Обикновено може да се наеме предварително от специализирани сайтове от България, но и на място има много голямо предлагане. Много местни туроператори предлагат също тази услуга в рамките на програмите „self drive”, като освен колата снабдяват предварително с карти и всевъзможни упътвания.Цените на наем на колите не са ниски, както и цената на горивото. По-малък клас автомобил може да се намери и за до 50 евро на ден, по-големите стигат до 70-80 евро на ден. Бензина е около 3,15 – 3,20 лева за литър. Преди получаване колата се оглежда, обикновено се събира депозит на място, варира от 100 до 150 долара и се връща в случай, че няма направено нарушение по пътищата. Изискванията за шофьора са обичайни както за другите европейски страни. Младите шофьори под 20 години доплащат допълнителна такса за наема. Шофьорската книжка трябва да има задължително текстове на латиница. Автомобила се взема с пълен резервоар и се връща пак с пълен. В някои компании може да поискат такса горива, която се връща, ако се спазят изискванията за горивото. Заплащането с кредитни карти е безпроблемно. Инфраструктурата е добра и обозначението на пътищата е ясно и видимо. Табелите, които означават туристически атракции имат специфичен знак. Бензиностанциите по шосетата не се срещат често, поради което се препоръчва да се подържа автомобила с пълен резервоар. Спазвайте знаците, глобите са големи.
Култура и традиции: Типична северна култура, близка до норвежката и датската. Поради местоположението на страната Исландия се оформя като издръжлива и независима. Тя е изградена през годините от потомци на фермери и воини, които бягат от тиранията на средновековна Скандинавия. Тяхното заселване води до създаването на богата литературна традиция. Тя се доминира от сагите – разкази, основани на реални битки, герои, вярвания, завоевания, които се считат за едни от най-добрите произведения от Средновековието. Страната е дала своя значим принос и в съвременната литература чрез произведенията на Халдор Лакснес. Той е най-известният исландски писател, носител на Нобеловата награда за литература от 1955 г. Прочут е с изобразяването на суровите исландски условия и живот. Световноизвестна е исландската певица Бьорк. Традиционната Доката (обикновено каубойски песни и балади) все още има своите почитатели. Езикът и културата на Исландия са преобладаващо скандинавски от самото начало, но също така има следи и от келтско влияние (най-вече в древната поезия, някои малки имена и облика на днешните исландци). Исландските саги са част от исландската средновековна литература. Те са литературно явление от XIII и XIV в. Представляват истории в проза, описващи предимно събития, случили се в Исландия през X и началото на XI в. Известни са още като „родови саги“, защото разказват основно за заселването на страната от първите норвежци и описват живота и деянията на техните потомци т.е. свързани са предимно с фамилна история и генеалогия. Авторите им в по-голямата си част остават неизвестни.
По-важни исторически дати и събития: Според традиционната историография първите заселници на Исландия са скандинавските викинги, които се установяват на острова в периода 870-930 г. През 930 г. се създава първият парламент на Исландия (Алтинг), който се смята за най-старата парламентарна институция в Европа. През 1000 г., с декрет на Алтинга, се приема християнството, като официална религия на страната. По-късно (1550 г.) Исландия приема протестантството. През 1262 г. Исландия попада под властта на норвежките крале. ХІІІ век, в Исландия, е известен като “Златния век на сагите”. През 1397 г. едновременно с Норвегия, Исландия попада под датско управление по силата на Калмарската уния, обединила Дания, Швеция и Норвегия под властта на датската корона. Първата конституция на Исландия е приета през 1874 г. През 1904 г. Исландия придобива вътрешно самоуправление, а през 1918 г. става независима държава, обединена с Дания под датската корона. Месец след германската окупация на Дания през април 1940 г. британски войски окупират Исландия. През лятото на 1941 г. по покана на исландското правителство американски войски заменят британската окупация. Пълна национална независимост страната придобива на 17 юни 1944 г., когато се провъзгласява Републиката (национален празник на Исландия).
Страната и хората: Съвременната история на страната доказва, че исландците все още пазят независимия дух и храбростта на викингите. Островитяните не се посвеняват да се опълчат на могъщата Великобритания, в спор е за риболовната зона. Правителството се бори срещу чуждестранните траулери, които хвърлят мрежи около острова. През 1952 г. забранената зона обхваща 6,4 км от брега. През 1975 г. границата е разширена на 370 км. Това довежда до разрив с Англия и двете страни скъсват дипломатически отношения, а сблъсъците между исландски и британски кораби стават ежедневие. Жителите на тази невероятна страна са най-щастливите в Европа. Тя е и най-старата европейска република, с най-старата парламентарна форма – Алтингът. Забележително за забележителностите в Исландия е, че са абсолютно свободни за достъп. С изключение на едно-две места близо до столицата, никъде не видях някоя лелка усърдно да къса билетчета на входа. И тъй като денят е на практика безкраен, нищо не спира любопитния дух да подкара нозете си в полунощ, за да види някой фантастичен водопад или да се качи на кратера на вулкан. Исландската държава, която взима чудовищно високи данъци от своите граждани, се грижи не само за тяхното добруване, но и за това на гостите им. Труднодостъпните места са старателно обезопасени. Разходите се покриват с публични средства, а посетителят не плаща абсолютно нищо за тази чиста красота. Въобще исландците правят впечатление на ведър народ, със солидно самочувствие и с не по-малко чувство за самоирония – една неприлично добра комбинация. През острова през последните десетина века са се отбивали и понякога оставали френски моряци, немски търговци, ирландски монаси и, разбира се – много викинги. Независимо от това Исландия и днес си остава най-рядко населената държава в Европа. Общото население е едва 330 хил. души. Това обяснява защо вече има апликация за телефони, която преценява доколко има роднински връзки между хора, които искат да създадат семейство. Така както обещаваха, исландците наистина биха могли да дойдат всички на стадиона, ако отборът им се бе класирал за следващия кръг на европейското първенство по футбол. Но играта с топка далеч не е единственият им повод за гордост.
Национална кухня: Основна съставка в исландската кухня са рибата и агнешкото. Сред традиционните храни са Saltfiskur (в буквален превод Солена риба, същата е сушена), Hangikjöt (пушено агнешко), Svið (варена агнешка главичка), Pylsa (местния хот-дог с агнешко месо), и Skyr (нещо като кисело мляко, сервира се със захар или боровинки) Исландската кухня трудно би могло да се нарече здравословна. Традиционната кухня се нарича Phorramatur и представлява съвкупност от различни храни, често от карантия, които се приготвят основно по време на древноезическият скандинавски месец phorri /януари и февруари/. Популярни ястия са овнешки тестиси, месо от разложена акула, кървав пудинг, наденица от черен дроб. Някои от традиционните за страната ястия могат да се консумират само от местните жители. Пример за това е hakarl – разложеното месо от акула, заровено за шест месеца, за да се разложи до необходимата степен. В Исландия яденето на hakarl е своеобразен тест за преминаване от юношеството към мъжеството. Само зрелият мъж може да консумира хладнокръвно вонящата маса. Други странни деликатеси са: hrutspungur - мариновани в млечна саламура овнешки тестиси, сплескани като бисквити; svid - овча глава, разрязана на две, кипната и поднесена почти сурова или маринована заедно с очите; slatur - накълцани овчи карантии, сварени в шкембе (нещо подобно на кървавица).Месото се отличава с високо качество, тъй като в Исландия е забранено добавянето на хормони в храната на животните.Сиренето и млечните продукти са важна част от исландското меню. Произвеждат се над 80 вида сирене. Най-разпространени зеленчуци са картофите и зелето. Някои от известните исландски специалитети са: Салата от херинга (Sidarsalat) , Пуф от черен дроб (Lifrarbuff), Супа от хляб (Brauph supa), Наденица от черен дроб (Lifrarpylsa). От рибните ястия си заслужава да се опита маринована сьомга "gravlax" мариновани с подправки херинга, както и разнообразните сандвичи с риба. Други екзотични деликатеси са устни от кит, пържоли от кит, месо от морска котка. Водата от чешмата е много чиста и може да се пие. Най-популярната напитка е кафето. За разлика от повечето скандинавски страни бирата не е толкова разпространена (най-вече поради сравнително високата си цена). Въпреки това в Исландия бирате че чества на специален празник – Ден на бирата на 1 март всяка година. На този ден всеки възрастен трябва да изпие толкова бира, колкото може. За традиционна исландски напитка се смята за "brennivin" (кръстоска между водка и уиски), която се приготвя от картофи и се ароматизира с ким, но винаги има голям избор на европейски спиртни напитки и вина.
Забележителности: Исландия предлага разнообрани екскурзии и условия за катерене, рафтинг и всякакви други изледи сред уникална природа. Столицата на страна Рейкявик (в превод „залив на парата“) предлага множество забележителности сред които величествената църква Hallgrímskirkja, която заедно с въртящия се ресторант Перлата предлагат най-добрите панорамни гледки към града; Tjörnin Lake (известно още като езерото на Рейкявик), на него се намира кметството, като стари и млади обичат да се разхождат и събират по неговия бряг; Alþingi е парламента, който също се намира в близост до езерото; Þjóðminjasafn Íslands (Националният музей на Исландия), Þjóðmenningarhúsið (Дворецът на културата), Grófarhús (Музеят на фотографията) и др. Всеки, който има шанса да посети Исландия, със сигурност ще се сблъска с гледки и впечатления, които дори не си е представял. Ще открие оригинална природа и също толкова интересни хора, при които естествената среда, традициите и модерният стандарт на живот са в пълна хармония. Независимо каква е целта на визитата - да срещнеш хора или да избягаш от тях, ще успееш и в двете. Исландия предлага по нещо за всекиго, независимо през кой сезон.Когато си в града, имаш чувството, че си в оживен европейски център. Отидеш ли във вътрешността на острова, сякаш си на Луната. Може би Исландия е единственото място, където можеш да видиш типичен лунен пейзаж.
Най-добро време за посещение:туристическият сезон в Исландия започва от средата на юни до края на август. През останалото време островът е не по-малко красив. На пролет и есен е пъстър, а през зимата, макар да е мрачен, разкрива друго природно съкровище: бляскавото Северното сияние. Столицата Рейкявик, заедно с околностите има население от около 170 000 души и предлага интересна смес от космополитна култура и местни традиции. Старите предания твърдят, че самите богове са накарали първия заселник на острова Ингилфур Арнарсон да направи дома си именно на това място. Точно той дава името на града, след като вижда геотермалните пари, които днес топлят домовете и външните басейни на къщите - една енергия, която не замърсява околната среда и оставя въздуха свеж и чист. Буквално преведено името Рейкявик означава "Залив на парата". Красива розово-червена река тече в покрайнините на столицата, а край нея има прекрасни места за почивка. Извън града са разположени и местностите, където могат да се яздят коне на воля или да се играе голф. Освен природни забележителности обаче Рейкявик предлага и богат избор от културни развлечения - музеи на изкуството, театри, опера, симфонични оркестри, концерти.Атракция за всеки турист е вечерята, включваща исландски специалитети, които са предимно от морски деликатеси. Рейкявик е известен и като един от най-горещите центрове на нощен живот в Европа. Тук кръчмите и дискотеките са пълни до сутринта.Не само в Исландия, но и в целия свят Синята лагуна е единствена и уникална. Описанията за нейната вода варират от гореща до леденосиня. Температурата никога не надвишава 40 градуса и има лековити способности.Макар че лагуната изглежда родена от природните стихии на Исландия, в създаването й имат пръст и хората. На места естествените стени от лава завършват или започват със стени, направени от човека. Доказано е, че водата лекува псориазис и действа благоприятно на кожата. В почивния комплекс има медицински центрове, ресторант, бистро, сувенирни магазини.Има само една чисто исландска дума, използвана в английския език и тя е "гейзер". Независимо че се отнася за гейзерите изобщо, понятието води началото си от един конкретен природен феномен, който се намира в югозападната част на Исландия. За нещастие Големият гейзер, както е известен, е малко пасивен през последните десетилетия. В определени случаи обаче той може да бъде принуден да изригне с помощта на малко сапун. Когато гейзерът се активира, действително доказва, че заслужава името си - способен е да изхвърли силна струя гореща вода на около 48 метра височина. По-надежден за посетителите е намиращият се наблизо Строкур, който бълва на всеки 5 минути 24-метрова струя.В страната на земната красота едно природно чудо стои над останалите - Гълфос, известен още като "Златния водопад". С двойна каскада от около 105 фута, Гълфос е най-мощният водопад в Европа. В слънчеви дни малките облачета, които заобикалят изливащите се води, кръжат до цветни дъги, което създава неописуема картина от преливащи се цветове.Правителството преди години изненадващо реши да използва водите на водопада за задвижване на голям хидроелектрически завод. Една от дъщерите на местен фермер отишла до Рейкявик и заплашила, че ако проектът не бъде отменен, ще се хвърли във водопада. След този случай правителството обяви околностите на Гълфос за национален парк.При ясно време в Рейкявик всеки може да види на северозапад блестящия глетчер Снайфелсджокул, който отстои на около 96 км. Той е най-близкият до Исландия глетчер, който същевременно е най-известният и също толкова мистериозен. Именно той е глетчерът, който френският писател Жул Верн избра за място на събитията във фантастичната си книга "Пътешествие до центъра на Земята". Той се намира близо до земите, познати под името Пенинсула. Една от причините, поради които исландците харесват това място (изключваме това, че местността е пълна с лавови пещери, водопади и горещи минерални извори), е забележителната му история. Някои от най-известните и важни саги разказват именно за тези райони. Дори се говори, че Христофор Колумб прекарал една зима в Ингялдшол, където слушал истории за земите на запад. Бълбукащи кални води, луноподобни кратери на вулкани, лавови полета - това представляват околностите на езерото Миватън, един от най-активните вулканични райони в Исландия. Неговото име се превежда като "Езерото на комарите" и точно насекомите са основна храна за рибата в него.Активната вулканична дейност през последните няколко хиляди години е моделирала уникалните геологични форми. Димуборгир, на изток от езерото, е поле от лавови скали, някои от които достигат 15 метра височина. Друго незабравимо място край Миватън е Елдраун (огнена лава) - мястото, където екипажът на "Аполо 11" тренираше за разходките си до Луната в края на 60-те години. Това е само малка част от неповторимостта на Исландия. Незабравимо изживяване са също "белите нощи" - характерни за тази географска ширина. Тогава слънцето се скрива, но изобщо не се стъмва. Шест месеца по-късно следва периодът на постоянен мрак. Именно тогава действително добиваш усещането на човек (макар и не първия), попаднал на Луната.
Любопитни и забавни факти:
►Исландия е на първо място по класацията за „зелени” страни в света.
►Исландия е първата страна, чийто министър-председател сключва гей брак през 2010 год.
►Исландците са съвременни хора, но все още вярват във феи и тролове, даже са докачливи, ако оспорите техните вярвания. В страната съществува специална служба по защита на елфите.
►Исландския език е най-близко запазеният език до този, който са използвали викингите.
►Исландците нямат зимни и летни дрехи. Ако температурите са над 15 градуса всички се разсъбличат.
►През лятото слънцето в Исландия грее по 20 часа, а през зимата по 4 часа.
►Повечето исландци нямат фамилно име. Имената се образуват само с наставката „син” или „дъщеря” плюс името на бащата.
►Исландия е най-старата демокрация в света, парламента е основан преди 1000 години и е първият парламент заседавал дълго време на открито.
►Водата в Исландия е една от най-чистите в световен мащаб, а Рейкявик е най-чистата столица в света.
►Овцете в Исландия са над 2 пъти повече от хората.
►В Исландия има 27 думи за „чаша кафе” и още толкова за „сняг”, но нямат нито една ругатня.
►Исландците, които не са напускали страната, никога не са виждали комар.
Може би вече мислено стягате багажа за Исландия? Не бихме се очудили, страната наистина предлага нещо съвсем различно от съвременния, забързан свят. Пътуването из Исландия е като отваряне на кутиите с подаръци след рожден ден.Имаш някакви очаквания, но никога не си сигурен какво точно има в следващата. Картините се сменят с неочаквана бързина. Всеки по-голям завой разопакова нова гледка – огромни пространства, покрити до самия хоризонт с дебел, почти отровно зелен мъх, след това разливащи се в черно и червено планински вериги, бялото на снега по върховете, синьото на езерата и фиордите, жълтото на пясъчниците, гълъбово-сивото на тънката мъгла. Част от сърцето на всеки пътешественик остава някъде там – закътано в къщата, покрита с мъх и жива трева, или сгушено до тюлена, полегнал върху къс плаващ лед. А може би посреща деня на върха на някой вулкан с цвят на обсидиан.Пътуването до ледено-огнения остров се превръща в любов завинаги, независимо кога и как ще я откриете.