Почивки Кения
- Информация
- Почивки
- Екскурзии
Кения - Полезна информация
Кения – страната на сафаритата, големите котки и закуска с жираф
Африка е място, което трябва да се види на всяка цена. Магнетизмът и екзотиката на Черния континент не може да се сравни с нищо друго в този свят. А една от най-подходящите дестинации в Африка е Кения. Прекрасна държава със силно развит туризъм, страхотна природа и атмосфера. Това е страна с много екзотични животни и уникална екваториална растителност. Кения е едно от малките кътчета на нашата планета, където част от саваната е все още недокосната от хората. Цялата страна е като един голям резерват, който си заслужава да бъде разгледан.
Местоположение: Република Кения е голяма държава в Източна Африка. Граничи с Етиопия на север, Сомалия на изток, Танзания на юг, Уганда на запад, Южен Судан на северозапад и Индийския океан на югоизток. Столица е град Найроби.
Географски и климатични особености: Кения заема североизточната част на силно разчленената Източноафриканска рифтова долина. Характерни за пейзажа са грабени, езера и вулканични конуси над 3000 метра (вулканът Кения – 5199 м), който на изток стъпаловидно преминава в тясна крайбрежна низина. Брегът на страната е слабо разчленен и е с откоси. Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 12 – 18° в планинските райони и 24 – 27° по крайбрежието. Валежите са 250 – 2000 мм годишно. Речната мрежа е слаборазвита. Главните реки са Тана и Галана. Главни езера са Туркана, Баринго, Магади, част от езерото Виктория. На запад и югозапад в страната са разположени савани, на североизток полупустини, а във високите части – вечнозелени влажни тропични гори. Животинският свят е богат. В Кения има 16 национални парка с площ 2,6 млн. хектара, 4 морски национални парка и 25 национални окръжни резервата. В Кения се намира националния резерват Масай Мара, както и над 50 други парка и резервата за опазване на фауната. Природата е изключително разнообразна – гигантски планини, пустини, пясъчни плажове, хълмисти пасища.
Национални паркове и животински свят: От всичките над 50 национални парка в Кения 10 от тях са световно известни заради запазената природа, богатството на африкански животни и самобитната култура.
Първенец сред тях е резерватът „Масай Мара”, който е най-популярният парк за диви животни в Кения. През юли - октомври можете да станете свидетели на невероятна миграция на милиони животни. Туземци от племето масаи предлагат и културни маршрути, които много допринасят за преживяването. В Мара може да се видят големи семейства слонове, биволи, лъвове и хипопотами, както и много други. Ежегодната миграция на многохилядни стада антилопи гну в Масаи Мара е гледка, която заслужава не само да бъде заснета, но и да бъде възпята от поетите. През септември, когато започва дългият и опасен път (представете си само пълните с крокодили реки) на антилопите на юг, един непросветен турист може да си помисли, че се намира в епицентъра на силно земетресение. Тропотът на хиляди копита сякаш звучи от самите недра на земята. Безкрайните стада грациозни и стройни животни биха впечатлили и най-предубедения наблюдател.
Езерото Накуру е известно с огромните си стада от фламинго, които ползват алкалните води на това плитко езеро. Повече от един милиона фламинго и още много други видове птици живеят тук. Паркът е дом на белия носорог, на африканските глигани, на жирафи, хипопотами, щрауси и лъвове. Езерото Накуру бавно се възстановява от няколко еко - катастрофи, които оказаха влияние върху околната му среда и предизвикаха намаляването на милионното фламинго население през последните 10 - години.
Маунт Кения е вторият най-висок връх в Африка. Маунт Кения, както и историческият храм на Бог Нгай е под егидата на ЮНЕСКО - за световно наследство. Резерватът е дом на редки видове животни, както и на зрелищни езера, минерални извори и гори. Планината е важен източник, в осигуряването на вода за около 50% от населението на Кения и за производство на 70% на водноелектрическа енергия в страната.
Национален парк Цаво е разделен на две части – Изток и Запад. Цаво" парковете са огромни и пейзажът е прекрасен - див и необятен. Това е най-големият ловен резерват на Кения и един от най-обширните в света, превърнал се в предпочитано място за организиране на африканско сафари. Известен с големия брой лъвове и слонове, които живеят там, той е дом на изумително разнообразие от диви животни, които оцеляват в негостоприемните му безводни вулканични зони, в това число и животните от така наречената “голяма петорка”. Източен Цаво е по-малко посещаван и само южната му част, оградена от север от река Галана, е отворена за туристи. Срещите със слоновете са гарантирани през цялата година, с изключение на по-влажните месеци - май, юни и ноември, когато по-големите животни се разпръсват в различни посоки. Други животни, които могат да се видят са хипопотамите, лъвовете и стадата зебри. Край водопада Лугард се намира резерватът за черни носорози, предназначен да опази този животински вид, чийто представители са намалели вследствие на бракониерския улов, до едва 50 екземпляра. Западен Цаво е по-малък по площ и предлага по-достъпни изживявания, макар че той също е обитаван от много диви животни, включително над 70 вида бозайници. Широката 70 метра река, която започва от изворите Мзима, представлява чудесно място за наблюдение на нилски крокодили и хипопотами, както и на обикновени зебри и газели, които идват тук да пият вода.
Национален парк "Амбосели" Той е сред националните паркове, които са били бивши ловни резервати. Амбосели се намира в подножието на една от най-величествените планини - Калиманджаро в Кения. Паркът е разположен около Наблюдателния хълм , който предлага страхотен изглед към равнините под него. Масаите живеят около парка и освен за техния добитък, „Амбосели” е дом и за повече от 50 вида бозайници и над 400 вида птици. Можете да видите слон, хипопотам, гепард и много други.
Резерватът „Абердаре" е известен е със своите прекрасни водопади и редки животни като носорог, маймуните Бонго и антилопите. Редовните дъждове запазват националния парк""Абердаре" зелен целогодишно и хладните температури са идеални за живота на черния леопард. В "Абердаре" може да практикувате целодневен туризъм именно, заради прохладата.
Национален парк „Леуа“ Това е частен резерват, създаден преди всичко за защита на черния носорог и на застрашените Grevy зебри. Паркът " Леуа" е отлично поддържан и в него са намерили своя дом над 60 вида бозайници и над 200 вида птици. Можете да се наслаждавате на различните представители на африканския животински свят като ползвате традиционно превозно средство или пеш, или на гърба на камила по време на сафари.
Национален парк „Найроби“ е един от най-успешните "черни" светилища на Кения. Тук черните носорозите се радват на своя защитен живот. Миграция на гну, както и над 400 вида птици - това всичко може да видите на "една ръка разстояние" от оживената столица на Кения - Найроби . Пешеходните пътеки в парка предлагат на посетителите възможност да изпитат "Африканския зов" по най-добрия начин. Резерватът е симбиоза между съвременния свят и дивата природа.
Резервати Самбуру, Шаба и Бъфало Спрингс. Това са резервати граничещи един с друг. В сухия пейзаж на Северно централна Кения се разпростират територии с животни и дива природа. Около река Ewaso Ngiro, която минава през резерватите гъмжи от животни и влечуги. Освен дивите животни - слон, жираф, леопард, зебра, синьо краки щрауси , акцентът на всяко посещение е общуването с хората на Самбуру .Сафаритата предлагат най-много разходки с камили.
Океански национален парк и резерват "Kisite - Mpunguti ". Резерватът е разположен в плитките индийски крайбрежни океански води на Южна Кения. Традиционните лодки и корабчета плават назад и напред из парка и пред погледа се разкрива невероятна океанска синева, където можете да се насладите на гмуркане с шнорхел или гмуркане сред цветни коралови рифове. Делфини, костенурки, скаларии редовно могат да се докоснат с ръка, а също и да се видят игрите на "умните" делфини.
Национална кухня: Кенийската кухня е много разнообразна. Само там можете да опитате месо от крокодил, яхния от слон, филе от антилопа или биволско месо. Гарнитурите варират между царевица, боб или ориз. Предлагат се и доста познати на европейците храни – пържоли, салати, плодове, зеленчуци, супи. По бреговете на Кения може да опитате различни морски дарове. Кения е същински рай за чревоугодниците и почитателите на екзотичната кухня. Например тук можете да опитате печени термити. В Африка за особен деликатес се смятат цариците от различни видове – те се ядат сурови, без термична обработка. Но разбира се в Кения няма да се храните само с термити. Местната кухня представлява много разнообразна, вкусна и засищаща смес от африкански, индийски и европейски ястия. Широко разпространен продукт е месото от дивеч – животни или птици. Можете да се поглезите с различни екзотични ястия – филе от антилопа, крокодилско месо със салата от банани, печено глиганско, задушено от щраус с плодов сос, бифтек от бивол и т.н. Но не забравяйте, че кенийската кухня често е подправена с доста люто, така че трябва предварително да предупредите сервитьора, ако не желаете да измъчвате стомаха си с твърде пикантни храни. Тропически плодове като манго, портокали, ананаси, банани, папая и круши са евтини и изобилстват в Кения, като зависят от сезона. Кенийците са почитатели на топлите напитки – чай и кафе, но студените напитки като сода, сок, както и националните и международни бири се предлагат в ресторанти, хотели, заведения и развлекателни места. Кенийската бира Tusker е релаксираща напитка, която е популярна сред местното население. Водата от чешмата в Кения не е особено годна за пиене. За предпочитане е да се пие бутилирана и филтрирана вода.
Малко история: На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Джомо Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Джомо Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на ООН (1963) и на Организацията за африканско единство (1964). На 9 април 2013 г. президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата.
Административно деление и население: Кения е разделена на 47 полу-автономни окръга, които са оглавявани от губернатори. На-малките административни единици в Кения се наричат локации. Локациите, често съвпадат с избирателните райони. Те често носят името на своето централно населено място. Голям брой по-големи градове се състоят от няколко локации. Всяка локация има началник, назначен от държавата. Населението на Кения е приблизително 49 милиона. То нараства драстично през последните десетилетия като 73% от кенийците са под 30-годишна възраст. Само за 90 години населението е нараснало от 2,9 милиона на около 50 милиона. Кения е страна с голямо етническо разнообразие. Повечето кенийци говорят английски език и суахили, но голяма част от населението говори и майчиния език на своето племе. Най-големи градове са: Найроби, Момбаса, Кисуми, Накуру и Елдорет.
Икономика: Макроикономическите изгледи на Кения, показват силен ръст в последните няколко десетилетия, основно заради проекти за мега-инфраструктурни пътища и железопътни проекти. Въпреки това, голяма част от този растеж произхожда от капитали, отклонени от джобовете на обикновените граждани на микроикономическо ниво. Резултата са намалени доходи за средните и малки домакинства и бизнеси, водещи до масови финансови трудности, освобождаване на работници и недоволство в множество сектори. Важният селскостопански сектор е един от най-малко развитите и най-неефективни, давайки работа на 75% от работниците в сравнение с по-малко от 3% в развитите страни. Кения обикновено е класифицирана като граничен пазар или в някои случаи, като развиващ се пазар, но е една от най-слабо развитите страни в света. В последните години икономиката отбелязва сериозен напредък, белязан от силно представяне на туристическия сектор, висшето образование и телекомуникациите, докато резултатите в земеделския сектор са приемливи, особено в жизненоважното производство на чай. Туризмът в Кения е вторият по големина източник на чуждестранни приходи след земеделието. Съветът за туризъм е отговорен за поддържането на информация, свързана с туризма в Кения. Основните туристически атракции са фото-сафаритата в 60-те национални парка и резервати за дивеч. Други забележителности включват миграцията на гну от Масай Мара, която се смята за 7-ото чудо на света, исторически джамии и крепости от колониалната епоха в Момбаса, Малинди и Ламу, известни пейзажи като бялата шапка на планината Кения и Източноафриканската рифтова долина, чаени плантации в Керичо, плантации за кафе в Тика, Килиманджаро през границата с Танзания и плажовете по крайбрежието на Суахили, в Индийския океан. Туристите, най-голям брой от които са от Германия и Обединеното кралство, са привлечени главно от крайбрежните плажове и дивечовите резервати.
Култура: Културата на Кения се състои от множество традиции, но там реално няма нито една видна и единна култура, която да я идентифицира. Вместо това се състои от различните култури на различните общности и племена в страната. Забележителни популации включват суахили по крайбрежието, няколко други общности банту в централните и западните райони и нилотични общности в северозападната част. Културата на масаите е добре позната на туризма, въпреки че представлява относително малка част от населението на Кения. Те са известни със своите сложни украшения в горната част на тялото и бижута. Друга голяма група са самбуру, полу-номадски племена – пастири и воини.
Страната и хората: В Кения има много и разнообразни племена. Тук ще ви представим две от основните групи с техните особености.
Самбуру са полу-номадски пасторалисти. Говедата, както и овцете, козите и камилите, са от изключително значение за културата и начина на живот на племето. Тяхната храна се състои главно от мляко, а понякога и кръв от кравите им. Кръвта се събира, като се прави малък отвор в кухината на кравата и се изцежда кръвта в чаша. След това раната бързо се запечатва с гореща пепел. Месото се консумира само при специални случаи. Храната се допълва и от корени, зеленчуци и грудки, изкопани и сварени на супа. На всеки 5-6 седмици племето се мести, за да открие нови места за паша в сухата земя. Хижите им са изградени от кал, кози и тревни рогозки, нанизани над стълбове. Около хижите е изградена трънлива ограда за защита от диви животни. Тези селища се наричат многоатази . Хижите са конструирани така, че лесно да се демонтират и да са преносими, когато Самбуру се преместят на ново място. Самбуру обикновено живеят в групи от пет до десет семейства. Традиционно мъжете се грижат за говедата и са отговорни за безопасността на племето. Като воини те защитават племето от нападенията от хора и животни. Момчетата се учат да отглеждат едър рогат добитък от най-ранна възраст и също така се научават да ловуват .Церемонията за посвещение за отбелязване на тяхното влизане в мъжество е придружена от обрязване. Жените в племето отговарят за събирането на корени и зеленчуци, като се грижат за децата и събират вода. Те също отговарят и за поддържането на домакинството. Момичетата обикновено помагат на майките си с домашните задължения. Влизането в женствеността също е отбелязано с церемония по обрязването. Традиционната рокля "Самбуру" е удивителна, от червена плат, обвита като пола (наречена " Шукас" ) и бяло крило. Обикновено се носи с многоцветни златни огърлици, обеци и гривни. Както мъжете, така и жените носят бижута, въпреки че само жените ги правят. Самбуру също боядисват лицата си, като използват удивителни мотиви, за да акцентират върху техните черти на лицето. Съседните племена, които са се възхищавали на красотата на хората от племето, са им дали името Самбуру, което всъщност означава "пеперуда". Танцът е много важен в културата на Самбуру. Танците са подобни на тези на масаите. Мъжете танцуват в кръг и скачат много високо от позиция в изправено положение. Самбуру традиционно не използват никакви инструменти, които да съпровождат тяхното пеене и танци. Мъжете и жените не танцуват в същите кръгове, но координират своите движения. Както при много от традиционните племена, Самбуру са под натиска на правителството да се установят в постоянни села. Племената са склонни да приемат този начин на уседнал живот. Тъй като статутът и богатството в културата на Самбуру са синоним на броя на говедата, които човек притежава, уседналият селскостопански начин на живот е доста привлекателен. Семействата на Самбуру, които са били принудени да се заселят, често изпращат своите възрастни мъже в градовете, за да работят като пазачи, поради голямата им репутация на добри воини.
Масаи.Земята, която обхваща „Амбосели“, няколко други парка и всичко между тях, се нарича Земя на масаите. Племето масаи я обитава от векове, а може би и от хилядолетия. Номади, отглеждащи добитък из сухата савана и сред акациевите гористи местности на ниската Източноафриканска рифтова долина, масаите се прехранват почти изцяло с краве мляко, месо и кръв. Те измерват благосъстоянието си по големината на стадата си и дълго време са избягвали земеделието, защото култивираната земя е негодна за паша. Техните сложно орнаментирани бижута от мъниста и впечатляващите им танци са ги направили емблематични за племенното наследство на страната. Земята на масаите, тяхната традиционна територия, покрива по-голямата част от Южна Кения и Северна Танзания и е дом на 80 процента от дивите животни в Източна Африка – биволи, носорози, лъвове, леопарди и слонове, или „Големите пет“, които от началото на XIX век привличат в Африка чужденци на сафари. Масаите идват в града само за малко, а иначе живеят без ток и вода в отдалечени местности, до които се стига изключително трудно. Селата им представляват съвкупност от няколко „квартала” или boma, всеки от които е съставен от къщите на двама-трима масаи и жените им. Мъжете на племето са многоженци и всяка от съпругите си има къща, където живее с нейните деца. Колибите са подредени в кръг, така че по средата на boma-та се образува голямо празно пространство, отредено за добитъка. На пръв поглед всичко изглежда хаотично, но всъщност е съвсем структурирано и подредено. Всеки от масаите си има отделен вход към boma-та, като къщата на първата съпруга е от лявата му страна и е единствената там (все пак трябва да е ясно коя е първата), а на всички останали са една след друга отдясно на входа.
Културата е колективистична, земята е обща, а самите те са много обединени и подкрепящи се. Племето има доста сложна, но ясна структура в общността си, разделена по пол и възраст. Жените например не притежават никакви права, нито на глас, нито на наследство, по това са приравнени с деца, нямат никаква собственост, но затова пък имат ВСИЧКИ задължения, свързани с къщата. Мъжете притежават всичко и имат ЕДНО задължение – да пасат стадото. То обаче е изключително важно. Цялата им прехрана идва от кравата – мляко и месо – и тя е най-ценната собственост, около която се върти всичко. Масаите правят бижута открай време. Преди са използвали естествени материали, но днес цивилизацията им е донесла мънистата. И всичко е в мъниста. Окичват се с огромни гердани, гривни, обеци, дори корони. От тях правят и най-различни други предмети, като купи, подложки, кошници.
Добре направените масаиски бижута са истинско произведение на изкуството. Туризмът им е дал и възможността да продават творенията си, с което да печелят допълнително. Но иначе живеят почти единствено от природата и са в пълна хармония с нея. Чуват всичко, което тя им казва, и имат поне шест начина да разберат кога ще вали. Масаите и до днес правят обувките си от автомобилни гуми. Взимат цяла част от гумата, която става подметка и я превръщат в сандал, като просто слагат връзки отгоре. Едно от малкото нововъведения, дошли от цивилизацията, които са сметнали за достатъчно ценни, че да използват – преди това са ги правели от кравешка кожа.
Сафаритата с „Голямата петорка“ са едно от основните занимания на племената в Кения. Самото понятие Голяма петорка идва от миналото и всъщност са 5 животни, които са олицетворение на мечтата на всеки ловец. Те са трудни за улавяне, големи и опасни, а изправянето срещу тях може да ни коства живота. Тези пет африкански животни са емблематични не само за африканската природа, но и за животинския свят като цяло. Ето кои са те:
1. Лъвът – преследван е от ловци и бракониери основно заради гривата му, която може да се окачи като боен трофей; определян е за най-опасен от животните в Петорката, защото атакува ненадейно и изненадващо;
2. Слонът – едно от най-големите животни на планетата бива преследвано най-вече заради бивните си и високата стойност на слонова кост; природозащитниците в Африка вече десетилетия наред се борят срещу безцеремонното преследване на тези животни и незаконната търговия с бивните им;
3. Носорогът – подобно на слона също е преследван не само заради престижа, който носи на своя ловец, но и заради своите рога (един или два в зависимост от вида на животното); рогата подобно на слоновата кост също се търгуват доста скъпо;
4. Биволът – едро, тревопасно животно, което се придвижва на големи стада. Именно фактът, че трудно се намира бивол единак, превръща неговия лов в опасно начинание;
5. Леопардът – второто животно от „големите котки” на „Голямата петорка”. Леопардът е бърз, ловък и защитен официално. Това обаче не спира ловците да го преследват основно заради красивата окраска на кожата му.
Днес, ловът и избиването на тези животни е забранен. Туристите могат да им се любуват чрез безбройните фото-сафарита, които страната предлага.
Обичаите и разбиранията в Кения са много различни от тези в Европа. Например има много интересна сватбена церемония. Краката и ръцете на булката се боядисват с къна в причудливи форми. С тези форми младоженката живее цялата следваща година, като знак за нейния нов статут. Младоженецът от своя страна трябва да носи женски дрехи един месец след сватбата, за да разбере по-добре своята съпруга.
В Кения хората мислят, че хомосексуалността е нещо неморално и публичната проява на тази сексуална ориентация може да бъде наказана със затвор.
Официалната религия в Кения е християнството, но се срещат и известен брой мюсюлмани.
Макар официално да са християни, племената се кланят и на бога на дъжда, който им осигурява пашата. Всеки разговор в Кения започва с думата „Jumbo“ и не става въпрос за слон. „Джамбо“ на суахили (местният език) означава „здравей“. Друга често използвана дума е „Асанте“, което значи „благодаря“.
Оказва се, че Кения е най-големият производител на чай в света и ще е грехота да не си вземете. Както впрочем и от подправките – шафран, карамфил, кардамон, домати на прах и черен пипер.
Тръгнете ли за Кения, вземете си само памучни, т.е. добре попиващи, и възможно най-леки дрехи, в неутрални цветове. Температурата се движи около 30-35 градуса, но от влагата и потта непрекъснато се чувствате като в парна баня. Това са дребни неудобства на фона на безкрайните бели плажове около Момбаса (вторият по големина град и едно от най-мащабните пристанища в Африка) и резерватите за диви животни, където може да "стреляте" само с камера. Убиването на „зверове” и гигантски тревопасни е строго забранено, така че разчитайте единствено на фото-сафари.
Ваксини и лична безопасност в Кения: Равнището на медицинското обслужване в болниците не отговаря на европейските стандарти. Броят на HIV-позитивните е много висок. Препоръчва се на пътуващите да се имунизират срещу малария и жълта треска.
Яжте и Пийте безопасно. Нечистата храна и вода може да предизвикат диария и други заболявания. Намалете риска, като се придържате към безопасни храна и напитки. Говорете с вашия лекар за вземане на най-необходимите лекарства с вас на пътуването си в случай, че се разболеете. Яжте храна, която се приготвя и сервира гореща, твърдо сварени яйца плодове и зеленчуци, които са измити в чиста вода или белени. Избягвайте храна, сервирана при стайна температура, както и храните от улични търговци сурови или меки варени яйца сурово или недостатъчно сварено месо или риба, немити или небелени сурови плодове и зеленчуци Не пийте чешмяна вода и напитки с лед. Придържайте се към бутилирана и дестилирана вода, както и към горещи напитки – чай и кафе.
Избягвайте споделянето на телесни течности. Бъдете внимателни с алкохола, особено с концентратите. Ухапване от насекоми, като комари, кърлежи, и бълхи може да разпространи редица заболявания. Можете да намалите риска, като предприемате мерки за предотвратяване на ухапване от тях. Покрийте голите места от кожата, като се обличате с леки дрехи с дълги ръкави - ризи, дълги панталони и шапки. Използвайте подходящ препарат против насекоми. Спете в климатизирани или проверени стаи. Използвайте мрежа за легло, ако зоната, в която се спи е изложена на открито.
Дивите животни: Повечето животни избягват хората, но могат да атакуват, ако се чувстват застрашени или защитават тяхна територия, също ако те са ранени или болни. Ухапвания от животни и драскотини могат да доведат до сериозни заболявания като бяс. Бъдете особено внимателни около прилепи, маймуни, кучета, морски животни като медузи, и змии. Помислете за закупуване на медицинска застраховка за евакуация. Бясът е a смъртоносна болест и трябва да се подходи отговорно, за да не се стига до там. Не дразнете животните, любувайте се от безопасно разстояние и стриктно спазвайте инструкциите на местните водачи на групата. Редовното миене на ръцете, особено преди хранене, също намалява риска от заразяване с холера, малария, хепатит и други заболявания. Подсигурете се с дезинфектанти или мокри кърпички с алкохолно съдържание.
Лична безопасност: Кенийците са много приятелски настроени, но са доста беден народ. Колкото и пари да имате, пак ще сте по-богати от повечето местни. Това веднага ви превръща в мишена за евентуални кражби. В столицата Найроби е и най-голямото гето Кибера, където хората са още по-бедни и отчаяни. Поради това бялата ви кожа, скъпия часовник, телефон или фотоапарат със сигурност ще привличат вниманието и някои крадливи очи. Затова вземете необходимите мерки и бъдете внимателни. Отивате към дивата природа, не е необходимо да слагате скъпи бижута и да размахвате едни банкноти видно. Направете си копие от паспорта и го носете с вас, самия паспорт съхранявайте на сигурно място. Вземете с вас чантичка или колан за пари и ги носете прикрито под дрехите. Обменете по дребни копюри пари. Обличайте се по-скромно и неутрално. Това се отнася особено много за жените. Подходящото, ненатрапчиво облекло ще ви помогне да не привличате излишно внимание. Обменът на валута следва да става само на строго определените за това места. Препоръчително е да носите у себе си долари или чекови книжки и кредитни карти. Избягвайте посещения на райони в близост до сомалийската граница.
Митници и транспорт: Няма ограничения за внос на чуждестранна или местна валута. Сумите над 5 хил. щатски долара се декларират задължително при влизане. Разрешен е износът на местна или чужда валута. Забранено е да се изнасят от страната диаманти и злато. Забранено е да се внасят оръжие, прясно месо и растения. Декларират се ценните предмети, които внасяте със себе си.
В Кения движението е ляво. Състоянието на обществения транспорт е незадоволително. На чужденците не се препоръчва пътуване с градските автобуси. Влаковете са лошо поддържани. Препоръчва се да се използват лицензирани таксита към хотелите и летищата. Недоброто състояние на пътищата не позволява високи скорости. Ако ще шофирате сами се изисква международна шофьорска книжка. Не е добра идея да пътувате през непознатите местности в Кения в тъмната част на денонощието, както и да се отклонявате по странични, недостатъчно масови пътища.
Въпреки всички мерки, които трябва да вземете Африка си остава една невероятно екзотична дестинация и със сигурност ще се върнете с впечатления, спомени и снимки за цял живот. Това ще бъде едно от най-впечатляващите ви приключения!
Африка е място, което трябва да се види на всяка цена. Магнетизмът и екзотиката на Черния континент не може да се сравни с нищо друго в този свят. А една от най-подходящите дестинации в Африка е Кения. Прекрасна държава със силно развит туризъм, страхотна природа и атмосфера. Това е страна с много екзотични животни и уникална екваториална растителност. Кения е едно от малките кътчета на нашата планета, където част от саваната е все още недокосната от хората. Цялата страна е като един голям резерват, който си заслужава да бъде разгледан.
Местоположение: Република Кения е голяма държава в Източна Африка. Граничи с Етиопия на север, Сомалия на изток, Танзания на юг, Уганда на запад, Южен Судан на северозапад и Индийския океан на югоизток. Столица е град Найроби.
Географски и климатични особености: Кения заема североизточната част на силно разчленената Източноафриканска рифтова долина. Характерни за пейзажа са грабени, езера и вулканични конуси над 3000 метра (вулканът Кения – 5199 м), който на изток стъпаловидно преминава в тясна крайбрежна низина. Брегът на страната е слабо разчленен и е с откоси. Климатът е субекваториален, със средна месечна температура 12 – 18° в планинските райони и 24 – 27° по крайбрежието. Валежите са 250 – 2000 мм годишно. Речната мрежа е слаборазвита. Главните реки са Тана и Галана. Главни езера са Туркана, Баринго, Магади, част от езерото Виктория. На запад и югозапад в страната са разположени савани, на североизток полупустини, а във високите части – вечнозелени влажни тропични гори. Животинският свят е богат. В Кения има 16 национални парка с площ 2,6 млн. хектара, 4 морски национални парка и 25 национални окръжни резервата. В Кения се намира националния резерват Масай Мара, както и над 50 други парка и резервата за опазване на фауната. Природата е изключително разнообразна – гигантски планини, пустини, пясъчни плажове, хълмисти пасища.
Национални паркове и животински свят: От всичките над 50 национални парка в Кения 10 от тях са световно известни заради запазената природа, богатството на африкански животни и самобитната култура.
Първенец сред тях е резерватът „Масай Мара”, който е най-популярният парк за диви животни в Кения. През юли - октомври можете да станете свидетели на невероятна миграция на милиони животни. Туземци от племето масаи предлагат и културни маршрути, които много допринасят за преживяването. В Мара може да се видят големи семейства слонове, биволи, лъвове и хипопотами, както и много други. Ежегодната миграция на многохилядни стада антилопи гну в Масаи Мара е гледка, която заслужава не само да бъде заснета, но и да бъде възпята от поетите. През септември, когато започва дългият и опасен път (представете си само пълните с крокодили реки) на антилопите на юг, един непросветен турист може да си помисли, че се намира в епицентъра на силно земетресение. Тропотът на хиляди копита сякаш звучи от самите недра на земята. Безкрайните стада грациозни и стройни животни биха впечатлили и най-предубедения наблюдател.
Езерото Накуру е известно с огромните си стада от фламинго, които ползват алкалните води на това плитко езеро. Повече от един милиона фламинго и още много други видове птици живеят тук. Паркът е дом на белия носорог, на африканските глигани, на жирафи, хипопотами, щрауси и лъвове. Езерото Накуру бавно се възстановява от няколко еко - катастрофи, които оказаха влияние върху околната му среда и предизвикаха намаляването на милионното фламинго население през последните 10 - години.
Маунт Кения е вторият най-висок връх в Африка. Маунт Кения, както и историческият храм на Бог Нгай е под егидата на ЮНЕСКО - за световно наследство. Резерватът е дом на редки видове животни, както и на зрелищни езера, минерални извори и гори. Планината е важен източник, в осигуряването на вода за около 50% от населението на Кения и за производство на 70% на водноелектрическа енергия в страната.
Национален парк Цаво е разделен на две части – Изток и Запад. Цаво" парковете са огромни и пейзажът е прекрасен - див и необятен. Това е най-големият ловен резерват на Кения и един от най-обширните в света, превърнал се в предпочитано място за организиране на африканско сафари. Известен с големия брой лъвове и слонове, които живеят там, той е дом на изумително разнообразие от диви животни, които оцеляват в негостоприемните му безводни вулканични зони, в това число и животните от така наречената “голяма петорка”. Източен Цаво е по-малко посещаван и само южната му част, оградена от север от река Галана, е отворена за туристи. Срещите със слоновете са гарантирани през цялата година, с изключение на по-влажните месеци - май, юни и ноември, когато по-големите животни се разпръсват в различни посоки. Други животни, които могат да се видят са хипопотамите, лъвовете и стадата зебри. Край водопада Лугард се намира резерватът за черни носорози, предназначен да опази този животински вид, чийто представители са намалели вследствие на бракониерския улов, до едва 50 екземпляра. Западен Цаво е по-малък по площ и предлага по-достъпни изживявания, макар че той също е обитаван от много диви животни, включително над 70 вида бозайници. Широката 70 метра река, която започва от изворите Мзима, представлява чудесно място за наблюдение на нилски крокодили и хипопотами, както и на обикновени зебри и газели, които идват тук да пият вода.
Национален парк "Амбосели" Той е сред националните паркове, които са били бивши ловни резервати. Амбосели се намира в подножието на една от най-величествените планини - Калиманджаро в Кения. Паркът е разположен около Наблюдателния хълм , който предлага страхотен изглед към равнините под него. Масаите живеят около парка и освен за техния добитък, „Амбосели” е дом и за повече от 50 вида бозайници и над 400 вида птици. Можете да видите слон, хипопотам, гепард и много други.
Резерватът „Абердаре" е известен е със своите прекрасни водопади и редки животни като носорог, маймуните Бонго и антилопите. Редовните дъждове запазват националния парк""Абердаре" зелен целогодишно и хладните температури са идеални за живота на черния леопард. В "Абердаре" може да практикувате целодневен туризъм именно, заради прохладата.
Национален парк „Леуа“ Това е частен резерват, създаден преди всичко за защита на черния носорог и на застрашените Grevy зебри. Паркът " Леуа" е отлично поддържан и в него са намерили своя дом над 60 вида бозайници и над 200 вида птици. Можете да се наслаждавате на различните представители на африканския животински свят като ползвате традиционно превозно средство или пеш, или на гърба на камила по време на сафари.
Национален парк „Найроби“ е един от най-успешните "черни" светилища на Кения. Тук черните носорозите се радват на своя защитен живот. Миграция на гну, както и над 400 вида птици - това всичко може да видите на "една ръка разстояние" от оживената столица на Кения - Найроби . Пешеходните пътеки в парка предлагат на посетителите възможност да изпитат "Африканския зов" по най-добрия начин. Резерватът е симбиоза между съвременния свят и дивата природа.
Резервати Самбуру, Шаба и Бъфало Спрингс. Това са резервати граничещи един с друг. В сухия пейзаж на Северно централна Кения се разпростират територии с животни и дива природа. Около река Ewaso Ngiro, която минава през резерватите гъмжи от животни и влечуги. Освен дивите животни - слон, жираф, леопард, зебра, синьо краки щрауси , акцентът на всяко посещение е общуването с хората на Самбуру .Сафаритата предлагат най-много разходки с камили.
Океански национален парк и резерват "Kisite - Mpunguti ". Резерватът е разположен в плитките индийски крайбрежни океански води на Южна Кения. Традиционните лодки и корабчета плават назад и напред из парка и пред погледа се разкрива невероятна океанска синева, където можете да се насладите на гмуркане с шнорхел или гмуркане сред цветни коралови рифове. Делфини, костенурки, скаларии редовно могат да се докоснат с ръка, а също и да се видят игрите на "умните" делфини.
Национална кухня: Кенийската кухня е много разнообразна. Само там можете да опитате месо от крокодил, яхния от слон, филе от антилопа или биволско месо. Гарнитурите варират между царевица, боб или ориз. Предлагат се и доста познати на европейците храни – пържоли, салати, плодове, зеленчуци, супи. По бреговете на Кения може да опитате различни морски дарове. Кения е същински рай за чревоугодниците и почитателите на екзотичната кухня. Например тук можете да опитате печени термити. В Африка за особен деликатес се смятат цариците от различни видове – те се ядат сурови, без термична обработка. Но разбира се в Кения няма да се храните само с термити. Местната кухня представлява много разнообразна, вкусна и засищаща смес от африкански, индийски и европейски ястия. Широко разпространен продукт е месото от дивеч – животни или птици. Можете да се поглезите с различни екзотични ястия – филе от антилопа, крокодилско месо със салата от банани, печено глиганско, задушено от щраус с плодов сос, бифтек от бивол и т.н. Но не забравяйте, че кенийската кухня често е подправена с доста люто, така че трябва предварително да предупредите сервитьора, ако не желаете да измъчвате стомаха си с твърде пикантни храни. Тропически плодове като манго, портокали, ананаси, банани, папая и круши са евтини и изобилстват в Кения, като зависят от сезона. Кенийците са почитатели на топлите напитки – чай и кафе, но студените напитки като сода, сок, както и националните и международни бири се предлагат в ресторанти, хотели, заведения и развлекателни места. Кенийската бира Tusker е релаксираща напитка, която е популярна сред местното население. Водата от чешмата в Кения не е особено годна за пиене. За предпочитане е да се пие бутилирана и филтрирана вода.
Малко история: На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Джомо Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Джомо Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на ООН (1963) и на Организацията за африканско единство (1964). На 9 април 2013 г. президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата.
Административно деление и население: Кения е разделена на 47 полу-автономни окръга, които са оглавявани от губернатори. На-малките административни единици в Кения се наричат локации. Локациите, често съвпадат с избирателните райони. Те често носят името на своето централно населено място. Голям брой по-големи градове се състоят от няколко локации. Всяка локация има началник, назначен от държавата. Населението на Кения е приблизително 49 милиона. То нараства драстично през последните десетилетия като 73% от кенийците са под 30-годишна възраст. Само за 90 години населението е нараснало от 2,9 милиона на около 50 милиона. Кения е страна с голямо етническо разнообразие. Повечето кенийци говорят английски език и суахили, но голяма част от населението говори и майчиния език на своето племе. Най-големи градове са: Найроби, Момбаса, Кисуми, Накуру и Елдорет.
Икономика: Макроикономическите изгледи на Кения, показват силен ръст в последните няколко десетилетия, основно заради проекти за мега-инфраструктурни пътища и железопътни проекти. Въпреки това, голяма част от този растеж произхожда от капитали, отклонени от джобовете на обикновените граждани на микроикономическо ниво. Резултата са намалени доходи за средните и малки домакинства и бизнеси, водещи до масови финансови трудности, освобождаване на работници и недоволство в множество сектори. Важният селскостопански сектор е един от най-малко развитите и най-неефективни, давайки работа на 75% от работниците в сравнение с по-малко от 3% в развитите страни. Кения обикновено е класифицирана като граничен пазар или в някои случаи, като развиващ се пазар, но е една от най-слабо развитите страни в света. В последните години икономиката отбелязва сериозен напредък, белязан от силно представяне на туристическия сектор, висшето образование и телекомуникациите, докато резултатите в земеделския сектор са приемливи, особено в жизненоважното производство на чай. Туризмът в Кения е вторият по големина източник на чуждестранни приходи след земеделието. Съветът за туризъм е отговорен за поддържането на информация, свързана с туризма в Кения. Основните туристически атракции са фото-сафаритата в 60-те национални парка и резервати за дивеч. Други забележителности включват миграцията на гну от Масай Мара, която се смята за 7-ото чудо на света, исторически джамии и крепости от колониалната епоха в Момбаса, Малинди и Ламу, известни пейзажи като бялата шапка на планината Кения и Източноафриканската рифтова долина, чаени плантации в Керичо, плантации за кафе в Тика, Килиманджаро през границата с Танзания и плажовете по крайбрежието на Суахили, в Индийския океан. Туристите, най-голям брой от които са от Германия и Обединеното кралство, са привлечени главно от крайбрежните плажове и дивечовите резервати.
Култура: Културата на Кения се състои от множество традиции, но там реално няма нито една видна и единна култура, която да я идентифицира. Вместо това се състои от различните култури на различните общности и племена в страната. Забележителни популации включват суахили по крайбрежието, няколко други общности банту в централните и западните райони и нилотични общности в северозападната част. Културата на масаите е добре позната на туризма, въпреки че представлява относително малка част от населението на Кения. Те са известни със своите сложни украшения в горната част на тялото и бижута. Друга голяма група са самбуру, полу-номадски племена – пастири и воини.
Страната и хората: В Кения има много и разнообразни племена. Тук ще ви представим две от основните групи с техните особености.
Самбуру са полу-номадски пасторалисти. Говедата, както и овцете, козите и камилите, са от изключително значение за културата и начина на живот на племето. Тяхната храна се състои главно от мляко, а понякога и кръв от кравите им. Кръвта се събира, като се прави малък отвор в кухината на кравата и се изцежда кръвта в чаша. След това раната бързо се запечатва с гореща пепел. Месото се консумира само при специални случаи. Храната се допълва и от корени, зеленчуци и грудки, изкопани и сварени на супа. На всеки 5-6 седмици племето се мести, за да открие нови места за паша в сухата земя. Хижите им са изградени от кал, кози и тревни рогозки, нанизани над стълбове. Около хижите е изградена трънлива ограда за защита от диви животни. Тези селища се наричат многоатази . Хижите са конструирани така, че лесно да се демонтират и да са преносими, когато Самбуру се преместят на ново място. Самбуру обикновено живеят в групи от пет до десет семейства. Традиционно мъжете се грижат за говедата и са отговорни за безопасността на племето. Като воини те защитават племето от нападенията от хора и животни. Момчетата се учат да отглеждат едър рогат добитък от най-ранна възраст и също така се научават да ловуват .Церемонията за посвещение за отбелязване на тяхното влизане в мъжество е придружена от обрязване. Жените в племето отговарят за събирането на корени и зеленчуци, като се грижат за децата и събират вода. Те също отговарят и за поддържането на домакинството. Момичетата обикновено помагат на майките си с домашните задължения. Влизането в женствеността също е отбелязано с церемония по обрязването. Традиционната рокля "Самбуру" е удивителна, от червена плат, обвита като пола (наречена " Шукас" ) и бяло крило. Обикновено се носи с многоцветни златни огърлици, обеци и гривни. Както мъжете, така и жените носят бижута, въпреки че само жените ги правят. Самбуру също боядисват лицата си, като използват удивителни мотиви, за да акцентират върху техните черти на лицето. Съседните племена, които са се възхищавали на красотата на хората от племето, са им дали името Самбуру, което всъщност означава "пеперуда". Танцът е много важен в културата на Самбуру. Танците са подобни на тези на масаите. Мъжете танцуват в кръг и скачат много високо от позиция в изправено положение. Самбуру традиционно не използват никакви инструменти, които да съпровождат тяхното пеене и танци. Мъжете и жените не танцуват в същите кръгове, но координират своите движения. Както при много от традиционните племена, Самбуру са под натиска на правителството да се установят в постоянни села. Племената са склонни да приемат този начин на уседнал живот. Тъй като статутът и богатството в културата на Самбуру са синоним на броя на говедата, които човек притежава, уседналият селскостопански начин на живот е доста привлекателен. Семействата на Самбуру, които са били принудени да се заселят, често изпращат своите възрастни мъже в градовете, за да работят като пазачи, поради голямата им репутация на добри воини.
Масаи.Земята, която обхваща „Амбосели“, няколко други парка и всичко между тях, се нарича Земя на масаите. Племето масаи я обитава от векове, а може би и от хилядолетия. Номади, отглеждащи добитък из сухата савана и сред акациевите гористи местности на ниската Източноафриканска рифтова долина, масаите се прехранват почти изцяло с краве мляко, месо и кръв. Те измерват благосъстоянието си по големината на стадата си и дълго време са избягвали земеделието, защото култивираната земя е негодна за паша. Техните сложно орнаментирани бижута от мъниста и впечатляващите им танци са ги направили емблематични за племенното наследство на страната. Земята на масаите, тяхната традиционна територия, покрива по-голямата част от Южна Кения и Северна Танзания и е дом на 80 процента от дивите животни в Източна Африка – биволи, носорози, лъвове, леопарди и слонове, или „Големите пет“, които от началото на XIX век привличат в Африка чужденци на сафари. Масаите идват в града само за малко, а иначе живеят без ток и вода в отдалечени местности, до които се стига изключително трудно. Селата им представляват съвкупност от няколко „квартала” или boma, всеки от които е съставен от къщите на двама-трима масаи и жените им. Мъжете на племето са многоженци и всяка от съпругите си има къща, където живее с нейните деца. Колибите са подредени в кръг, така че по средата на boma-та се образува голямо празно пространство, отредено за добитъка. На пръв поглед всичко изглежда хаотично, но всъщност е съвсем структурирано и подредено. Всеки от масаите си има отделен вход към boma-та, като къщата на първата съпруга е от лявата му страна и е единствената там (все пак трябва да е ясно коя е първата), а на всички останали са една след друга отдясно на входа.
Културата е колективистична, земята е обща, а самите те са много обединени и подкрепящи се. Племето има доста сложна, но ясна структура в общността си, разделена по пол и възраст. Жените например не притежават никакви права, нито на глас, нито на наследство, по това са приравнени с деца, нямат никаква собственост, но затова пък имат ВСИЧКИ задължения, свързани с къщата. Мъжете притежават всичко и имат ЕДНО задължение – да пасат стадото. То обаче е изключително важно. Цялата им прехрана идва от кравата – мляко и месо – и тя е най-ценната собственост, около която се върти всичко. Масаите правят бижута открай време. Преди са използвали естествени материали, но днес цивилизацията им е донесла мънистата. И всичко е в мъниста. Окичват се с огромни гердани, гривни, обеци, дори корони. От тях правят и най-различни други предмети, като купи, подложки, кошници.
Добре направените масаиски бижута са истинско произведение на изкуството. Туризмът им е дал и възможността да продават творенията си, с което да печелят допълнително. Но иначе живеят почти единствено от природата и са в пълна хармония с нея. Чуват всичко, което тя им казва, и имат поне шест начина да разберат кога ще вали. Масаите и до днес правят обувките си от автомобилни гуми. Взимат цяла част от гумата, която става подметка и я превръщат в сандал, като просто слагат връзки отгоре. Едно от малкото нововъведения, дошли от цивилизацията, които са сметнали за достатъчно ценни, че да използват – преди това са ги правели от кравешка кожа.
Сафаритата с „Голямата петорка“ са едно от основните занимания на племената в Кения. Самото понятие Голяма петорка идва от миналото и всъщност са 5 животни, които са олицетворение на мечтата на всеки ловец. Те са трудни за улавяне, големи и опасни, а изправянето срещу тях може да ни коства живота. Тези пет африкански животни са емблематични не само за африканската природа, но и за животинския свят като цяло. Ето кои са те:
1. Лъвът – преследван е от ловци и бракониери основно заради гривата му, която може да се окачи като боен трофей; определян е за най-опасен от животните в Петорката, защото атакува ненадейно и изненадващо;
2. Слонът – едно от най-големите животни на планетата бива преследвано най-вече заради бивните си и високата стойност на слонова кост; природозащитниците в Африка вече десетилетия наред се борят срещу безцеремонното преследване на тези животни и незаконната търговия с бивните им;
3. Носорогът – подобно на слона също е преследван не само заради престижа, който носи на своя ловец, но и заради своите рога (един или два в зависимост от вида на животното); рогата подобно на слоновата кост също се търгуват доста скъпо;
4. Биволът – едро, тревопасно животно, което се придвижва на големи стада. Именно фактът, че трудно се намира бивол единак, превръща неговия лов в опасно начинание;
5. Леопардът – второто животно от „големите котки” на „Голямата петорка”. Леопардът е бърз, ловък и защитен официално. Това обаче не спира ловците да го преследват основно заради красивата окраска на кожата му.
Днес, ловът и избиването на тези животни е забранен. Туристите могат да им се любуват чрез безбройните фото-сафарита, които страната предлага.
Обичаите и разбиранията в Кения са много различни от тези в Европа. Например има много интересна сватбена церемония. Краката и ръцете на булката се боядисват с къна в причудливи форми. С тези форми младоженката живее цялата следваща година, като знак за нейния нов статут. Младоженецът от своя страна трябва да носи женски дрехи един месец след сватбата, за да разбере по-добре своята съпруга.
В Кения хората мислят, че хомосексуалността е нещо неморално и публичната проява на тази сексуална ориентация може да бъде наказана със затвор.
Официалната религия в Кения е християнството, но се срещат и известен брой мюсюлмани.
Макар официално да са християни, племената се кланят и на бога на дъжда, който им осигурява пашата. Всеки разговор в Кения започва с думата „Jumbo“ и не става въпрос за слон. „Джамбо“ на суахили (местният език) означава „здравей“. Друга често използвана дума е „Асанте“, което значи „благодаря“.
Оказва се, че Кения е най-големият производител на чай в света и ще е грехота да не си вземете. Както впрочем и от подправките – шафран, карамфил, кардамон, домати на прах и черен пипер.
Тръгнете ли за Кения, вземете си само памучни, т.е. добре попиващи, и възможно най-леки дрехи, в неутрални цветове. Температурата се движи около 30-35 градуса, но от влагата и потта непрекъснато се чувствате като в парна баня. Това са дребни неудобства на фона на безкрайните бели плажове около Момбаса (вторият по големина град и едно от най-мащабните пристанища в Африка) и резерватите за диви животни, където може да "стреляте" само с камера. Убиването на „зверове” и гигантски тревопасни е строго забранено, така че разчитайте единствено на фото-сафари.
Ваксини и лична безопасност в Кения: Равнището на медицинското обслужване в болниците не отговаря на европейските стандарти. Броят на HIV-позитивните е много висок. Препоръчва се на пътуващите да се имунизират срещу малария и жълта треска.
Яжте и Пийте безопасно. Нечистата храна и вода може да предизвикат диария и други заболявания. Намалете риска, като се придържате към безопасни храна и напитки. Говорете с вашия лекар за вземане на най-необходимите лекарства с вас на пътуването си в случай, че се разболеете. Яжте храна, която се приготвя и сервира гореща, твърдо сварени яйца плодове и зеленчуци, които са измити в чиста вода или белени. Избягвайте храна, сервирана при стайна температура, както и храните от улични търговци сурови или меки варени яйца сурово или недостатъчно сварено месо или риба, немити или небелени сурови плодове и зеленчуци Не пийте чешмяна вода и напитки с лед. Придържайте се към бутилирана и дестилирана вода, както и към горещи напитки – чай и кафе.
Избягвайте споделянето на телесни течности. Бъдете внимателни с алкохола, особено с концентратите. Ухапване от насекоми, като комари, кърлежи, и бълхи може да разпространи редица заболявания. Можете да намалите риска, като предприемате мерки за предотвратяване на ухапване от тях. Покрийте голите места от кожата, като се обличате с леки дрехи с дълги ръкави - ризи, дълги панталони и шапки. Използвайте подходящ препарат против насекоми. Спете в климатизирани или проверени стаи. Използвайте мрежа за легло, ако зоната, в която се спи е изложена на открито.
Дивите животни: Повечето животни избягват хората, но могат да атакуват, ако се чувстват застрашени или защитават тяхна територия, също ако те са ранени или болни. Ухапвания от животни и драскотини могат да доведат до сериозни заболявания като бяс. Бъдете особено внимателни около прилепи, маймуни, кучета, морски животни като медузи, и змии. Помислете за закупуване на медицинска застраховка за евакуация. Бясът е a смъртоносна болест и трябва да се подходи отговорно, за да не се стига до там. Не дразнете животните, любувайте се от безопасно разстояние и стриктно спазвайте инструкциите на местните водачи на групата. Редовното миене на ръцете, особено преди хранене, също намалява риска от заразяване с холера, малария, хепатит и други заболявания. Подсигурете се с дезинфектанти или мокри кърпички с алкохолно съдържание.
Лична безопасност: Кенийците са много приятелски настроени, но са доста беден народ. Колкото и пари да имате, пак ще сте по-богати от повечето местни. Това веднага ви превръща в мишена за евентуални кражби. В столицата Найроби е и най-голямото гето Кибера, където хората са още по-бедни и отчаяни. Поради това бялата ви кожа, скъпия часовник, телефон или фотоапарат със сигурност ще привличат вниманието и някои крадливи очи. Затова вземете необходимите мерки и бъдете внимателни. Отивате към дивата природа, не е необходимо да слагате скъпи бижута и да размахвате едни банкноти видно. Направете си копие от паспорта и го носете с вас, самия паспорт съхранявайте на сигурно място. Вземете с вас чантичка или колан за пари и ги носете прикрито под дрехите. Обменете по дребни копюри пари. Обличайте се по-скромно и неутрално. Това се отнася особено много за жените. Подходящото, ненатрапчиво облекло ще ви помогне да не привличате излишно внимание. Обменът на валута следва да става само на строго определените за това места. Препоръчително е да носите у себе си долари или чекови книжки и кредитни карти. Избягвайте посещения на райони в близост до сомалийската граница.
Митници и транспорт: Няма ограничения за внос на чуждестранна или местна валута. Сумите над 5 хил. щатски долара се декларират задължително при влизане. Разрешен е износът на местна или чужда валута. Забранено е да се изнасят от страната диаманти и злато. Забранено е да се внасят оръжие, прясно месо и растения. Декларират се ценните предмети, които внасяте със себе си.
В Кения движението е ляво. Състоянието на обществения транспорт е незадоволително. На чужденците не се препоръчва пътуване с градските автобуси. Влаковете са лошо поддържани. Препоръчва се да се използват лицензирани таксита към хотелите и летищата. Недоброто състояние на пътищата не позволява високи скорости. Ако ще шофирате сами се изисква международна шофьорска книжка. Не е добра идея да пътувате през непознатите местности в Кения в тъмната част на денонощието, както и да се отклонявате по странични, недостатъчно масови пътища.
Въпреки всички мерки, които трябва да вземете Африка си остава една невероятно екзотична дестинация и със сигурност ще се върнете с впечатления, спомени и снимки за цял живот. Това ще бъде едно от най-впечатляващите ви приключения!