Завинаги в сърцето – пътуване до магичната Йордания
27 Март 2019 г.
Днес ще ви разкажем за нашето пътуване до една малка страна в Близкия Изток, сгушена между Израел, Сирия, Ирак и Саудитска Арабия, имаща излаз на топлото Червено море.
Йордания винаги е била притегателен център на нашето внимание с многоликата си природа и свети места, с екзотиката на пустините и свежестта на морските вълни. И така примамени от тези емоции през един студен януарски ден потеглихме на път.
Като площ Йордания се отличава от големите си събратя, тя е само 89,4 хил.кв.м и с население 9 702 хил. жители, между които 1,6 млн. са палестински бежанци. По-голямата част от хората са концентрирани в големите градове и най-вече в столицата Аман. Около 2% от населението са номади. По своята структура Йордания е кралство, управлявано в последните десетилетия от крал Абдулах II. Невероятното георграфско разположение на страната обуславя разнообразната й природа. На север – високи, на места непристъпни планини, оформят силуета й. По високите им части през зимата дори пада сняг, което е повод за извънредни почивни дни за несвикналите със студа йорданци. На юг, около залива на Акаба, дори и в най-свирепия зимен месец температурата на въздуха е около 20 градуса, а водите на Червено море с техните 22-23 градуса са напълно подходящи за къпане.
Пустинните пейзажи и изправените като стражи скалисти планини оформят основния релеф на Йордания. Между тях страната е разпределена на отделни долини и равнини, които арабите наричат Уади (Wadi). Различни по вида и структурата си те могат да бъдат зелени и със заоблени форми като Уади Ал-Муджиб или покрити с червени пустинни пясъци и скали, като Уади Рум. Всяка от тях има своя специфичен чар и си заслужава да бъде посетена.
Първото ни впечатление беше от град Акаба, пристанищен град на Червено море. Самият залив е познат със същото име и там си дават среща четири държави – Египет, Израел, Йордания и Саудитска Арабия. Разстоянията между тях в този участък са меко казано нищожни и мястото е наистина уникално. Залива е топъл, с мек климат и кристално чиста вода, населена обилно с морски обитатели и коралови рифове.
Самата Акаба е приятно градче, разположено по дължина на бреговата ивица и оградено от назъбени, страховити планини в червено-кафяв цвят без нито едно растение или зеленинка. Населението му е около 100 000 жители, предимно араби, мюсюлмани. Освен с местоположението си града очарова и със своите дадености и подредба – улици и паркове с палми и фонтани, малки магазинчета с шарени сергийки и кафенета, от които се носи миризмата на ароматно арабско кафе с кардамон и прочутата „шиша“ – арабско наргиле с невероятни вкусове. Йорданците в Акаба са мили и любезни хора. Приеха ни радушно, посрещнаха ни като скъпи гости и отговаряха търпеливо на многобройните ни въпроси. От местните научихме много за страна и хората, за управлението на крал Абдулах, който полага усилия да образова населението и да превърне страната в модерна и напреднала. И наистина, чужди езици там се говорят доста добре, а на английски може да се разберете с почти всеки от 5 до 50-60 годишна възраст. Най-голямото си развитие града получава в последните десетилетия, като привлекателна туристическа дестинация. В тази връзка е направено много и непрекъснато се осъществяват нови проекти, които радват окото и предоставят комфорт на гостите на града. Хотелите в Йордания са изненадващо чисти и сигурни. Всичко се прави, за да се чувстват туристите обгрижени и спокойни по време на престоя си. Изненада ни огромната група филипинки, които масово работят в хотелите и ресторантите в Акаба и са винаги готови да услужат и да се притекат на помощ на незапознатия с обстоятелствата чужденец. Новите хотели, които се строят са истински оазиси от приказките, с множество удобства и специални кътчета, където можете да намерите спокойствие или активна почивка. Особено впечатление ни направиха хотелите от веригата Mővenpick, които са наистина класни места за настаняване.
Опитахме и местната кухня, от която най-много се впечатлихме от две ястия „мансаф“ и „кнафа“. Първото е традиционно ястие с месо, пилаф и заливка от мляко с подправки, а второто е божествен десерт, с обезсолено козе сирене и грис, богато поръсени с шамфъстък и тънък кадаиф. Разбира се, не са за изпускане и другите арабски вкусотийки – хумус, баба Гануш, маклюбе, многобройните салати гарнирани с топки прясно сирене, табуле, различните видове морски дарове и риби.
Основното, за което отидохме в Йордания беше божествената Петра. Това е едно изключително преживяване и колкото и труден да е пътя до там си струваше всяка направена крачка. Древната столица на набатейците е богата на над 800 прекрасни паметници, включващи храмове, гробници, бани, погребални зали, интересни сгради и улици с колонади. Простира се в долината Вади Муса – Долината на Моисей. Осемстотин години преди Христа трудолюбивия арабски народ населил южната част на страната и изградили уникален защитен град в гигантски скали. Очарованието на тази приказка започва от величествения тунел Сик, дълъг 1,2 км и ограден от 200-метрови отвесни скали.
Съкровищницата е най-известният монумент – тя посреща с розовото си великолепие всеки посетител, дръзнал да пристъпи тук. Изящната скална картина е използвана за декор във филма "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход". Следват повече от 4000 внушителни фасади, изсечени в скалите, амфитеатърът със 7000 седящи места и разбира се манастира, който е като корона на цялото пътуване през вековете. Навсякъде, където погледнеш, не спираш да се удивяваш от великолепието на това място. Днес Петра е една от най-големите туристически атракции на Йордания и разбира се не липсват и камилите и магаренцата, сгушени на сянка до скалите, както и многобройните сергии отрупани със сувенири, където може да приседнеш и да пиеш чаша ароматен чай.
Другото ни голямо приключение беше в Уади Рум – лунната пустиня. Огромен, ехтящ и божествен..." – така е описал цветният каньон Лорънс Арабски. Навсякъде, където погледът ви стига, масивните скали в странни форми и невероятни пастелни цветове изглеждат като да изникват от нищото, изпод розово-червените пясъци. Скалните рисунки в естествените пещери носят доказателства за праисторическо присъствие по тези места. Нашият любезен водач, симпатичен бедуин с кралското име Абдулах, освен че ни разходи с джипа си, ни приготви и вкусен бедуински чай на съчки в пустинята и ни показа азбуката на бедуините, като за буквар му служеше червеникавия пясък.
Вади Рум не случайно е любимо място на сценаристите на касовите холивудски продукции. Тук са снимани филми като Лорънс Арабски, Марсианецът, една от сериите на Междузвездни войни, Прометей, Червената планета, Трансформърс и други. Особено красива е пустинята по залез, когато червените пясъци искрят под лъчите на залязващото слънце, а синьото небе се обагря с нежни розови пламъци. Да прекосите този поразителен природен пейзаж пеша, с джип или на гърба на камила, или да изживеете нощта, прегърнати от топлината на луната и звездите, на това едва ли някой би устоял.
За финал посетихме бедуински лагер под звездите. На фона на огньовете около шатрите се извърши един интересен ритуал – приготвянето на бедуинска храна, изровена изпод пясъците на пустинята. Ястието се нарича „зарб“ и прествлява крехко агнешко месо с богата гарнитура от зеленчуци, като всичко това се готви около 5-6 часа в топлия пясък. Естественият завършек на това приключение с вкусна храна и ароматен чай след залез, ни стопли във вече хладната нощ и дълго ни остави будни след прибирането в хотела.
Поради неудачи при кацането първия ден, престоя ни се съкрати малко и не успяхме да стигнем до планираното пътуване към Мъртво море. Разказват, че това място трябва задължително да се види и от към йорданска страна, но го отложихме за следващо ходене, каквото ще има на всяка цена до тази прекрасна страна. За сметка на това пообиколихме Акаба и околностите, двата прекрасни плажа, които са малко извън града. На южния плаж се издигат няколко луксозни хотела, в които госта се чувства като в рая – в тях има всичко, което може да си пожелаете, включително и дайвинг център за желаещите да се потопят в подводния свят на Червено море. Северният плаж, между летището и Акаба е превърнат също в райска градина. Там е последното отроче на туристическата индустрия – Айля. Мястото е шикозно, с хубава марина за яхти, с множество водни канали и свързано с морето голямо солено езеро покрай което извисяват снаги най-новите и модерни хотели на Акаба. Първенец е 5 зведния Hyatt Regency, чиято скромна възраст е само 3 месеца, но пък за сметка на това е истинско удоволствие за сетивата, за всеки решил да отседне там.
Успяхме да се доберем също до местния пазар, където не устояхми и си купихме гигантски фурми, всяка от които беше поне 4-5 см. Пазарчето е зад най-голямата джамия на Акаба, носеща името на един от пионерите в арабското въстание срещу османско владичество Шариф Хюсеин Бин Али. Джамията е великолепна по своята архитектура с белоснежна фасада, сложни стъклени композиции и извисяващи се минарета. За нас беше странно отношението на търговците на пазара - вежливи, кротки и най-вече ненатрапчиви. Пазаренето и засипването с предложения за покупки е характерно за търговията в арабския свят. Но, О чудо! Търговците тук бяха любезни, без да са досадни, те предлагаха стоката си, без да те насилват да пазаруваш. И се държаха мило, дори и нищо да не си купиш от тях. Е, понапазарувахме, защото не ни даде сърце да ги отминем, но беше нещо ново като поведение за нас в тези страни. Особено ни хареса информацията за изумрудите и другите скъпоценни камъни, която любезно ни предоставиха в един магазин. При следващо ходене със сигурност ще се възползваме от красивите бижута. Забравих ли да спомена йорданското вино?! В една страна, където алкохола не е на почит, даже има така наречените „сухи“ хотели, в които консумацията му не се допуска, правят най-страхотното вино. Нарича се St. George (Свети Георги) по името на региона, в който се произвежда, в близост до ортодоксалната църква в Мадаба със същото име, съхранила най-грандиозната византийска карта-мозайка, запазена до наши дни.
След няколко дневния престой с прискърбие се разделихме с Йордания. Намерихме много приятели и доброжелателно настроени хора. На чаша последно кафе и „шиша“ си обещахме, че отново ще идем, а и те ще посетят България, към която имат много добро и приятелско отношение. В самолета гледахме как светлините на Акаба се стопяват под нас и за едно нещо бяхме сигурни, мястото е райско и си заслужава да се види, при това не само един път. Усещането, което остава след посещението в тази невероятна страна може да бъде само едно – завинаги в сърцето!
Йордания винаги е била притегателен център на нашето внимание с многоликата си природа и свети места, с екзотиката на пустините и свежестта на морските вълни. И така примамени от тези емоции през един студен януарски ден потеглихме на път.
Като площ Йордания се отличава от големите си събратя, тя е само 89,4 хил.кв.м и с население 9 702 хил. жители, между които 1,6 млн. са палестински бежанци. По-голямата част от хората са концентрирани в големите градове и най-вече в столицата Аман. Около 2% от населението са номади. По своята структура Йордания е кралство, управлявано в последните десетилетия от крал Абдулах II. Невероятното георграфско разположение на страната обуславя разнообразната й природа. На север – високи, на места непристъпни планини, оформят силуета й. По високите им части през зимата дори пада сняг, което е повод за извънредни почивни дни за несвикналите със студа йорданци. На юг, около залива на Акаба, дори и в най-свирепия зимен месец температурата на въздуха е около 20 градуса, а водите на Червено море с техните 22-23 градуса са напълно подходящи за къпане.
Пустинните пейзажи и изправените като стражи скалисти планини оформят основния релеф на Йордания. Между тях страната е разпределена на отделни долини и равнини, които арабите наричат Уади (Wadi). Различни по вида и структурата си те могат да бъдат зелени и със заоблени форми като Уади Ал-Муджиб или покрити с червени пустинни пясъци и скали, като Уади Рум. Всяка от тях има своя специфичен чар и си заслужава да бъде посетена.
Първото ни впечатление беше от град Акаба, пристанищен град на Червено море. Самият залив е познат със същото име и там си дават среща четири държави – Египет, Израел, Йордания и Саудитска Арабия. Разстоянията между тях в този участък са меко казано нищожни и мястото е наистина уникално. Залива е топъл, с мек климат и кристално чиста вода, населена обилно с морски обитатели и коралови рифове.
Самата Акаба е приятно градче, разположено по дължина на бреговата ивица и оградено от назъбени, страховити планини в червено-кафяв цвят без нито едно растение или зеленинка. Населението му е около 100 000 жители, предимно араби, мюсюлмани. Освен с местоположението си града очарова и със своите дадености и подредба – улици и паркове с палми и фонтани, малки магазинчета с шарени сергийки и кафенета, от които се носи миризмата на ароматно арабско кафе с кардамон и прочутата „шиша“ – арабско наргиле с невероятни вкусове. Йорданците в Акаба са мили и любезни хора. Приеха ни радушно, посрещнаха ни като скъпи гости и отговаряха търпеливо на многобройните ни въпроси. От местните научихме много за страна и хората, за управлението на крал Абдулах, който полага усилия да образова населението и да превърне страната в модерна и напреднала. И наистина, чужди езици там се говорят доста добре, а на английски може да се разберете с почти всеки от 5 до 50-60 годишна възраст. Най-голямото си развитие града получава в последните десетилетия, като привлекателна туристическа дестинация. В тази връзка е направено много и непрекъснато се осъществяват нови проекти, които радват окото и предоставят комфорт на гостите на града. Хотелите в Йордания са изненадващо чисти и сигурни. Всичко се прави, за да се чувстват туристите обгрижени и спокойни по време на престоя си. Изненада ни огромната група филипинки, които масово работят в хотелите и ресторантите в Акаба и са винаги готови да услужат и да се притекат на помощ на незапознатия с обстоятелствата чужденец. Новите хотели, които се строят са истински оазиси от приказките, с множество удобства и специални кътчета, където можете да намерите спокойствие или активна почивка. Особено впечатление ни направиха хотелите от веригата Mővenpick, които са наистина класни места за настаняване.
Опитахме и местната кухня, от която най-много се впечатлихме от две ястия „мансаф“ и „кнафа“. Първото е традиционно ястие с месо, пилаф и заливка от мляко с подправки, а второто е божествен десерт, с обезсолено козе сирене и грис, богато поръсени с шамфъстък и тънък кадаиф. Разбира се, не са за изпускане и другите арабски вкусотийки – хумус, баба Гануш, маклюбе, многобройните салати гарнирани с топки прясно сирене, табуле, различните видове морски дарове и риби.
Основното, за което отидохме в Йордания беше божествената Петра. Това е едно изключително преживяване и колкото и труден да е пътя до там си струваше всяка направена крачка. Древната столица на набатейците е богата на над 800 прекрасни паметници, включващи храмове, гробници, бани, погребални зали, интересни сгради и улици с колонади. Простира се в долината Вади Муса – Долината на Моисей. Осемстотин години преди Христа трудолюбивия арабски народ населил южната част на страната и изградили уникален защитен град в гигантски скали. Очарованието на тази приказка започва от величествения тунел Сик, дълъг 1,2 км и ограден от 200-метрови отвесни скали.
Съкровищницата е най-известният монумент – тя посреща с розовото си великолепие всеки посетител, дръзнал да пристъпи тук. Изящната скална картина е използвана за декор във филма "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход". Следват повече от 4000 внушителни фасади, изсечени в скалите, амфитеатърът със 7000 седящи места и разбира се манастира, който е като корона на цялото пътуване през вековете. Навсякъде, където погледнеш, не спираш да се удивяваш от великолепието на това място. Днес Петра е една от най-големите туристически атракции на Йордания и разбира се не липсват и камилите и магаренцата, сгушени на сянка до скалите, както и многобройните сергии отрупани със сувенири, където може да приседнеш и да пиеш чаша ароматен чай.
Другото ни голямо приключение беше в Уади Рум – лунната пустиня. Огромен, ехтящ и божествен..." – така е описал цветният каньон Лорънс Арабски. Навсякъде, където погледът ви стига, масивните скали в странни форми и невероятни пастелни цветове изглеждат като да изникват от нищото, изпод розово-червените пясъци. Скалните рисунки в естествените пещери носят доказателства за праисторическо присъствие по тези места. Нашият любезен водач, симпатичен бедуин с кралското име Абдулах, освен че ни разходи с джипа си, ни приготви и вкусен бедуински чай на съчки в пустинята и ни показа азбуката на бедуините, като за буквар му служеше червеникавия пясък.
Вади Рум не случайно е любимо място на сценаристите на касовите холивудски продукции. Тук са снимани филми като Лорънс Арабски, Марсианецът, една от сериите на Междузвездни войни, Прометей, Червената планета, Трансформърс и други. Особено красива е пустинята по залез, когато червените пясъци искрят под лъчите на залязващото слънце, а синьото небе се обагря с нежни розови пламъци. Да прекосите този поразителен природен пейзаж пеша, с джип или на гърба на камила, или да изживеете нощта, прегърнати от топлината на луната и звездите, на това едва ли някой би устоял.
За финал посетихме бедуински лагер под звездите. На фона на огньовете около шатрите се извърши един интересен ритуал – приготвянето на бедуинска храна, изровена изпод пясъците на пустинята. Ястието се нарича „зарб“ и прествлява крехко агнешко месо с богата гарнитура от зеленчуци, като всичко това се готви около 5-6 часа в топлия пясък. Естественият завършек на това приключение с вкусна храна и ароматен чай след залез, ни стопли във вече хладната нощ и дълго ни остави будни след прибирането в хотела.
Поради неудачи при кацането първия ден, престоя ни се съкрати малко и не успяхме да стигнем до планираното пътуване към Мъртво море. Разказват, че това място трябва задължително да се види и от към йорданска страна, но го отложихме за следващо ходене, каквото ще има на всяка цена до тази прекрасна страна. За сметка на това пообиколихме Акаба и околностите, двата прекрасни плажа, които са малко извън града. На южния плаж се издигат няколко луксозни хотела, в които госта се чувства като в рая – в тях има всичко, което може да си пожелаете, включително и дайвинг център за желаещите да се потопят в подводния свят на Червено море. Северният плаж, между летището и Акаба е превърнат също в райска градина. Там е последното отроче на туристическата индустрия – Айля. Мястото е шикозно, с хубава марина за яхти, с множество водни канали и свързано с морето голямо солено езеро покрай което извисяват снаги най-новите и модерни хотели на Акаба. Първенец е 5 зведния Hyatt Regency, чиято скромна възраст е само 3 месеца, но пък за сметка на това е истинско удоволствие за сетивата, за всеки решил да отседне там.
Успяхме да се доберем също до местния пазар, където не устояхми и си купихме гигантски фурми, всяка от които беше поне 4-5 см. Пазарчето е зад най-голямата джамия на Акаба, носеща името на един от пионерите в арабското въстание срещу османско владичество Шариф Хюсеин Бин Али. Джамията е великолепна по своята архитектура с белоснежна фасада, сложни стъклени композиции и извисяващи се минарета. За нас беше странно отношението на търговците на пазара - вежливи, кротки и най-вече ненатрапчиви. Пазаренето и засипването с предложения за покупки е характерно за търговията в арабския свят. Но, О чудо! Търговците тук бяха любезни, без да са досадни, те предлагаха стоката си, без да те насилват да пазаруваш. И се държаха мило, дори и нищо да не си купиш от тях. Е, понапазарувахме, защото не ни даде сърце да ги отминем, но беше нещо ново като поведение за нас в тези страни. Особено ни хареса информацията за изумрудите и другите скъпоценни камъни, която любезно ни предоставиха в един магазин. При следващо ходене със сигурност ще се възползваме от красивите бижута. Забравих ли да спомена йорданското вино?! В една страна, където алкохола не е на почит, даже има така наречените „сухи“ хотели, в които консумацията му не се допуска, правят най-страхотното вино. Нарича се St. George (Свети Георги) по името на региона, в който се произвежда, в близост до ортодоксалната църква в Мадаба със същото име, съхранила най-грандиозната византийска карта-мозайка, запазена до наши дни.
След няколко дневния престой с прискърбие се разделихме с Йордания. Намерихме много приятели и доброжелателно настроени хора. На чаша последно кафе и „шиша“ си обещахме, че отново ще идем, а и те ще посетят България, към която имат много добро и приятелско отношение. В самолета гледахме как светлините на Акаба се стопяват под нас и за едно нещо бяхме сигурни, мястото е райско и си заслужава да се види, при това не само един път. Усещането, което остава след посещението в тази невероятна страна може да бъде само едно – завинаги в сърцето!
Всички новини »