deltatours.bg

Екскурзия до Северозападна България

Вид транспорт: Автобус Автобус
Код на програма: E-267
2 дни / 1 нощувка
Маршрут: София – Пещера Леденика – Лопушански манастир – Видин – Белоградчишки скали – София

Дати на отпътуване:

Цена от: 0 лв.





Начална дата Крайна дата Цена Резервирай
  • Програма
  • Цената включва
  • Цената не включва
  • Полезна информация за България
Програма
 
1-ви ден: Отпътуване от София в 7:00ч. за Пещерата Леденика. Преди обед посещение на Леденика, намираща се в сърцето на природен парк "Врачански Балкан". Пещерата с дължина 320 метра безспорно е една от най-красивите в България. Отпътуване за Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“, разположен в с. Георги Дамяново. На негово място през Второто българско царство е съществувал друг манастир, който бил опожарен от турците, по време на османското владичество. Чак през 1850г. започва неговото възобновяване от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Именно тогава започва конструирането на днешния облик на манастира - жилищният корпус, оградата, дворната чешма, дворната порта и съборната църква, изградени от майстор Лило. Отпътуване за Видин. Пристигане следобед и настаняване в хотел 2/3* във Видин. Нощувка.

2-ри ден: Закуска. Кратка пешеходна разходка във Видин с възможност за посещение на средновековната крепост „Баба Вида“. Отпътуване за Белоградчишките скали и посещение на едно от най-красивите места в цяла България. Разходка между двете уникално съчетани забележителности – древната крепост “Калето”, която е една от най-добре запазените крепости в България и неповторимия природен феномен Белоградчишки скали /кандидат за Седемте природни чудеса на света/. Свободно време за обяд в центъра на гр. Белоградчик. Пристигане в София в късния следобед.

Настаняване/ Дати

03.04 - 04.04.2021

08.05 - 09.05.2021

Цена на човек в двойна стая

99 лв.

Единична стая

124 лв.


Забележка:
  • Минимален брой участници за осъществяване на екскурзията: 30
  • Срок за уведомяване за ненабран минимум: 7 дни преди датата на отпътуване

Условия за записване и начин на плащане:
  • Депозит от 50 лв. при резервация;
  • Доплащане 10 дни преди датата на отпътуване;

Необходими документи:
  • Лична карта или паспорт;
  • Без медицински изисквания за имунизации

В случай на отказ от пътуването и прекратяване на договора от страна на Потребителя, Туроператорът удържа следните неустойки:
  • При наличие на повече от 10 дни преди датата на отпътуване се удържа внесения депозит;
  • При по-малко от 10 дни (включително и неявяване при отпътуване) се удържа 100% от стойността на екскурзията.

Допълнителна информация:
  • Туроператорът си запазва правото да прави промени в реда на екскурзиите и часовете им на провеждане по време на програмата.
  • Туроператорът има възможност, по искане на Потребителя да му предложи сключване на застраховка "Отмяна на пътуване". Застраховката се сключва в деня на извършено първо плащане на направената резервация за организирано пътуване.
  • Туроператорът има сключена задължителна застраховка “Отговорност на туроператора” по смисъла на чл.97 от Закона за туризма, с полица №: 03700100002492/27.12.2019 на "ЗД ЕВРОИНС"
ЦЕНАТА ВКЛЮЧВА:
  • Транспорт с автобус;
  • 1 нощувка със закуска в хотел кат.2/3* в района на Видин;
  • Посещение на Леденика, Лопушанския манастир, Видин и Белоградчишките скали;
  • Водач по време на пътуването;
  • Туристическа застраховка;
ЦЕНАТА НЕ ВКЛЮЧВА:
  • Разходи от личен характер;
  • Входни такси за посещаваните обекти: Леденика – 4 лв, Крепост Баба Вида – 3 лв.; Белоградчишка крепост – 4 лв.
  • Застраховка „Отмяна на пътуване“ - по желание.

България – Земя като една човешка длан

Георграфско положение: България се намира в Югоизточна Европа, в североизточната част на Балканския полуостров. Територията й е разположена между 44°13’ и 41°14’ северна ширина, 22°22’ и 28°37’ източна дължина. Тя е европейска, балканска, черноморска и дунавска страна. Това географско положение я поставя на кръстопътя между Европа, Азия и Африка. Страната се намира по-близо до Екватора, отколкото до полюса. Тя попада в южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика.. Астрономическото географско положение обуславя и сравнително големия ъгъл на падане на слънчевите лъчи, което определя страната ни като слънчева. Влияние върху територията на страната оказват Черно море и Средиземно море. Влиянието на Средиземно море е определящо за формиране на климата в южните части на страната. Влиянието на Черно море е осезаемо в ивица с ширина около 40 км от брега. Това влияние определя специфичния черноморски климат, разнообразната флора и фауна. Река Дунав има значение за страната с водните ресурси и богатото видово разнообразие. Благоприятното природно географско положение на България създава отлични предпоставки за развитието на туризма.
България се явява транспортен кръстопът и транзитна територия между Западна Европа, Близкия и Средния изток и Средиземноморието. През България преминават редица от главните общоевропейски транспортни коридори. По тези транспортни коридори преминават международните магистрали от Западна и Централна Европа (през Белград – София – Свиленград) за Близкия и Средния изток (с клон до Багдад и Басра на Персийския залив); от Балтийско море (през Москва – Киев – Букурещ – Русе – Стара Загора – Солун) за Егейско море и за Адриатическо море (София – Скопие – Драч). С важно транспортно значение е пътят Кюстенджа – Варна – Бургас – Царево – Малко Търново – Истанбул. Чрез река Дунав страната се свързва с транспортния коридор Рейн – Майн – Дунав и с вътрешната мрежа от водни пътища на Западна Европа.Общата дължина на българските граници е 2245 км. От тях 1181 км са сухоземни, 686 км са речни и 378 км са морски. България на север граничи с Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Турция и Гърция, и на запад – с Македония и Сърбия.

Историческо развитие: Територията на България е обитавана от най-дълбока древност. Свидетелства за това са многобройните селищни и надгробни могили. Земите на днешна България са люлка на някои от най-ранните цивилизации в Европа – разкопките край Оходен (Врачанско), могилата до село Юнаците (край Пазарджик) и най-старото открито обработено злато, открито в халколитния некропол край Варна, са свидетелства за това. От епохата на Древна Тракия сме наследили ценни културни паметници – гробници (Казанлъшка, Александровска, Свещарска и др.), съкровища (Панагюрско, Рогозенско, Вълчитрънско и др.), светилища и храмове (Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др.).
Културните взаимодействия между траките и елинската цивилизация са особено активни. В периода VI-II век пр. Хр. в Тракия, Мизия и по бреговете на Черно море са основани множество градове, които стават проводници на гръцкото културно влияние. В средата на І в. сл. Хр. всички българските земи стават част от Римската империя. От този период са съхранени много архитектурни и археологически паметници – Античният театър и Римският стадион в Пловдив, останките от римските градове Улпия Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Августа Траяна, Абритус и др.
След разпадането на Римската империя днешните български земи са част от Източната римска империя, наречена по-късно от историците Византия. През втората половина на VII в. на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите. В съюз със славяните те образуват българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите – хан Аспарух, а за столица е обявен град Плиска.
При управлението на хан Крум (803-814) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия – Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис I (852-889), българите приемат християнството като официална религия и България става една от най-старите християнски държави в Европа.
В края на ІХ век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Охрид и Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни. И днес страни като Русия, Сърбия, Украйна, Македония и Беларус използват кирилицата, чиито правописни норми са създадени от учениците на Кирил и Методий и техните последователи в българската столица Преслав. Управлението на цар Симеон І (893 – 927) е известно като “Златния век на българската култура”, а границите на страната по това време достигат до Черно море, Бяло море и Адриатическо море.
През 1018 г., след продължителни войни, България е завладяна от Византия. През 1185 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля византийската власт. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново.
Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат – Калоян (управлявал 1197-1207), а по времето на цар Иван Асен II (1218-1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет – установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. Сред най-значимите запазени паметници от това време са стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенският манастир, Ивановските скални църкви, миниатюрите в Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника.
В края на XIV век страната е покорена от Османската империя. През първите години на османското владичество има единични опити за освобождение на България. По-късно хайдушкото движение създава предпоставки за появата на организирано националноосвободително движение.
В началото на XVIII в. започва Българското възраждане. Утвърждават се българската църква, просвета и култура. Началото на организираното националноосвободително движение за отхвърляне на османското господство се свързва с делото на Георги Раковски (1821-1867). Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873), Любен Каравелов (1834-1879), Христо Ботев (1848-1876) и други.
През 1876 г. избухва Априлското въстание – най-мащабният и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, но поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот.
През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война, българската държава е възстановена. Берлинският конгрес (1878) разделя бившите български територии на три – Княжество България начело с княз, Източна Румелия с губернатор християнин, назначаван от султана, и Тракия и Македония, които остават под управлението на Османската империя. За първи княз на Княжество България е избран Александър Батенберг.
През 1879 г. е приета първата конституция на България – една от най-демократичните за времето си. През 1885 г. създадените две български държави – Княжество България и Източна Румелия – се обединяват. През 1908 г. българският княз Фердинанд Сакскобургготски прокламира независимост от Турция и е провъзгласен за цар на Третото българско царство.
България води победоносната Балканска война през 1912 г. Заедно със Сърбия и Гърция България се бори за свободата на Тракия и Македония. Разногласията между бившите съюзници водят до Междусъюзническата война (1913), в която България е победена. В резултат на тази война от нея се откъсват още територии, населени с българи. Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Ньойският мирен договор (1919) налага сурови клаузи на България – тя губи голяма част от териториите си. В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. През 1941 г. България се включва във войната на страната на Оста, но българската армия не участва в сраженията на Източния фронт. Цар Борис III подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50 000 български евреи. От всички европейски страни само Дания и България успяват да запазят еврейското си население от газовите камери на нацистите. Есента на 1944 г. България се присъединява към съюзниците и участва активно в изтласкването на германските войски от Южна и Централна Европа.
След Втората световна война България попада в сферата на политическото и икономическо влияние на СССР. През 1946 г. страната е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя е организирана в кооперации.
В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика. Във външната си политика България се ориентира към сближаване с европейските структури. От 1991 г. е член на Съвета на Европа. През 2004 г. България става член на НАТО. През 1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. През 1999 г. започват преговорите за присъединяване. На 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан Договорът за присъединяването на Република България към Европейския съюз. От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейския съюз.

Релеф и природа: Територията на България се отличава с разнообразен релеф, който съчетава низини, равнини, хълмисти и платовидни земи, речни долини, котловини и разнообразни по височина планини. Около 70% от територията на страната е заета с равнинни и хълмисти земи, а 30% – с планини. Средната надморска височина на територията на страната е 467 м, която като цяло се понижава от юг на север и от запад на изток.
В централната част на страната е разположена Стара планина с най-висок връх Ботев (2376 м). От юг на север западната й част се пресича от р. Искър, като образува живописен пролом, дълъг над 70 км. На север от Стара планина се простира Предбалканът. На територията му са широко разпространени карстовите форми на релефа. Най-високият връх е Васильов (1490 м).
На юг от Стара планина се намират Задбалканските котловини и Средногорието. Най-обширна от Задбалканските котловини е Софийската, в която е разположена и българската столица – гр. София. Планините в Средногорието са Завалско-Планска планинска редица, Ихтиманско Средногорие, Същинска Средна гора, Сърнена гора.
Между Предбалкана и р. Дунав е разположена Дунавската равнина с площ от около 31 хил. км2. В източната й част се издигат редица плата – Добруджанско, Провадийско, Лилякско, Шуменско и др. На север се намират Крайдунавските низини, които обхващат терасите на р. Дунав.
На юг от столицата София се издига планината Витоша с най-висок връх – Черни връх (2290 м). Краището се намира в средната част на Западна България. Там се редуват ниски и средно-високи планини като Руй, Милевска, Земенска, Конявска, Верила и др. На запад от долината на р. Струма и на юг от Краището се простира Осогово-Беласишката планинска група, включваща планините Осоговска (в. Руен, 2251 м), Влахинска, Малешевска, Огражден и Беласица (в. Радомир 2029 м).
Най-високите български планини Рила и Пирин са разположени на изток от долината на р. Струма. Средната надморска височина на планините е 1258 м, а 60% от площта им е с надморска височина над 1000 м. В Рила се издигат 31 върха с височина над 2600 м. Там се намира и първенецът на Балканския полуостров – в. Мусала (2925 м). В Пирин се издигат 33 върха с височина над 2600 м. Там се намира връх Вихрен (2914 м) – вторият по височина връх в България и третият на Балканския полуостров. В циркусите след разтопяването на ледниците са се образували красиви високопланински езера. На изток от долината на р. Места и Рила са разположени Родопите. В тях се издигат 11 върха с надморска височина над 2000 м. Най-висок връх в Родопите е Голям Перелик (2191 м). Множеството природни забележителности – пещери, водопади, високопланински езера, привличат всяка година много туристи.
Между Средногорието, Рила, Родопите и Черно море се намират Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста земя, Среднотунджанското поречие, Бургаската низина и планините Странджа и Сакар. Най-източните части на страната се заемат от българското Черноморско крайбрежие, на което са разположени обширните плажни ивици, привличащи наши и чуждестранни туристи.
България разполага с различни полезни изкопаеми. Според Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства на Република България в страната са регистрирани находища на 163 вида полезни изкопаеми, от които 7 вида горивно-енергийни ресурси, 14 вида рудни полезни изкопаеми, 75 вида неметални полезни изкопаеми и 67 вида скално-облицовъчни и строителни материали.

Климатични особености и природни богатства: България е разположена в умерените географски ширини и климатът й е благоприятен за развитие на различни видове туризъм. Средната годишна продължителност на слънчевото греене за територията на България възлиза на около 2500 ч. Средногодишната температура на страната е между 10° и 14°С, като преобладаващи са стойностите между 11° и 12°С. Тя показва ясно изразена зависимост с надморската височина. По Черноморското крайбрежие средно месечните януарски и февруарски температури са положителни. В планинските райони (1000-2000 м) тя е 12° – 16°С, а в районите с височина над 2300 м н.в. – 5 – 8°С. Валежите са неравномерно разпределени по територията на страната. Средногодишните валежи се изменят в широки граници – от 500-550 мм (Дунавската равнина и Горнотракийската низина) до 1000-1400 мм във високопланинските райони. В България ежегодно се формира снежна покривка. Тя е непостоянна и показва значителни изменения в хоризонтална и вертикална посока. Поради честите преходи на температурата на въздуха над 0° С, тя се стопява неколкократно. Продължителна и дебела снежна покривка се формира в планинските и високопланинските райони. В районите с н.в. 1000-1500 м тя има трайност 4-5 месеца, а над 2000м – от 7 до 9 месеца. 
Страната ни е богата на минерални води.  Хладните минерални извори до20°С  са пръснати по цялата територия на страната – Наречен (Асеновградско), Шипково (Троянско), Овча купел (София), Смочан (Ловешко), Вонеща вода (Велико Търново), Меричлери (Димитровград) и др. Термалните води съставляват по-голямата част от минералните води в България. С най-висока температура е минералният извор при Сапарева баня, като това е единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан (103ºС). По-известни термални извори в Стара планина са при Вършец, Бързия, Монтана, Лакатник, Оплетня, в Софийското поле – Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, София, Панчарево и др., в Средногорието – Стрелча (40°С), Хисаря (49,5°С), Баня (51,1°С), Павел баня (54,6°С), Старозагорски бани (45,8°С), по долината на р. Струма – Благоевград, Симитли, Сандански, Левуново и Марикостиново, по долината на р. Места – Баня (56°С), Добринище (43°С) и с. Елешница (56°С). В България най-широко разпространение имат азотните термални води – изворите при Сапарева баня, Симитли, Наречен, Момин проход и др. С въглекисели води са изворите при Михалково, Сливенските минерални бани, Стефан Караджово, сероводородни са термалните води в Софийската котловина.
Малкият териториален обхват на България и непосредствената й близост до р. Дунав и Черно море, заедно с положението на Стара планина и близостта й до Егейско море са предпоставка за образуване на къси речни артерии и малки речни системи. Река Искър е най-дългата река в България (368 км), която се влива в р. Дунав и извира от Рила планина. Други големи реки, вливащи се в р. Дунав, са Лом, Огоста, Вит, Осъм, Янтра. Директно вливащите се в Черно море реки събират водите си от най-източните части на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина и Странджа. Това са Батовска, Девня, Провадийска, Камчия, Двойница, Факийска, Изворска, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска. Най-голямата българска река в обсега на Егейския отточен басейн е р. Марица (дълга 321 км и с площ 21084 км²). Други големи реки са Арда, Тунджа, Места, Струма.
Естествените езера (крайморски, ледникови, карстови, свлачищни, крайречни и тектонски) в България са съсредоточени по Черноморското крайбрежие и р. Дунав и във високопланинските части на Рила, Пирин. По местоположение и хидрографски особености крайморските езера се обособяват в три групи: Добруджанска (Дуранкулашкото, Езерецко, Шабленско, Шабленска тузла, Наневска тузла и Балчишка тузла), Варненска (Варненско и Белославско) и Бургаска (Бургаско, Атанасовско, Мандренско и Поморийско, Алепу, Аркутино и Стомопло). Ледниковите езера са образувани в резултат от дейността на ледниците през кватернера в Рила и Пирин. Наброяват около 260 езера. Заемат дъната на циркусите и са разположени на височина 2000-2600 м. Най-високо разположено е Горното Полежанско езеро в Пирин (2710 м н.в.), а най-ниско е разположено езерото Локвата (1858 м н.в.). Най-дълго е Горното Рибно езеро в Рила (801 м). Повечето от половината езера са с площ под 10 дка (най-голямо е Смрадливото езеро – 212 дка в Рила, а в Пирин – Поповото езеро – 112 дка). Преобладават езерата с максимална дълбочина от 2-5 м (най-дълбоко е езерото Окото в Рила – 37 м). По-известни езера в Рила са Седемте езера, Маричините, Урдините, Рибните и др., а в Пирин – Василашките, Поповите, Влахинските, Бъндеришките и др. По-значителни тектонски езера са Скаленското (Стидовски дял на Източна Стара планина), Купенското (Средна Стара планина), Паничище (Северозападна Рила) и Рабишкото. Най-голямо е Рабишкото езеро, което е превърнато в язовир. От крайречни езера и блата единственото по-значително езеро е Сребърна (ЮНЕСКО). Типични свлачищни езера са разположени по Черноморското крайбрежие (северно от гр. Варна, около Аладжа манастир). Смолянските езера са разположени на обширно свлачище северно от гр. Смолян. Съставени са от три големи и няколко по-малки езера.
Калолечебни находища има при Шабленската тузла, Тузлата, Варненското езеро, Поморие, Атанасовското езеро и яз. “Мандра”, а торфени находища има при яз. „Батак” (Родопите), с. Байкалско (Конявската планина), гр. Стралджа (Среднотунджанското поречие),  Варненското езеро, с. Садово (Горнотракийската низина). Изворни находища на лечебна кал има при с. Марикостиново (Санданско-Петричката котловина) и гр. Баня (Карловската котловина), а изкуствени пелоиди при Овча купел (гр. София), гр. Велинград, гр. Асеновград, Сливенските бани, Старозагорските бани, Хасковските бани, гр. Сапарева баня, гр. Благоевград, гр. Хисаря, гр. Павел баня, гр. Поморие, гр. Приморско, к.к. „Албена”, к.к. „Слънчев бряг”, гр. Бургас и т.н.
Благоприятният климат и красивата природа са предпоставка за развитието на 142 курорта, от които 28 морски,  56 планински климатични, 58 балнеолечебни, както и на множество балнеолечебни и СПА центрове.

Флора и фауна: По биологично разнообразие България е на второ място в Европа. Растенията наброяват над 12 360 ви­да, като от тях 3700 ви­да са вис­ши. В Червената книга на България са включени 763 вида. Като лечебни са регистрирани около 750 растения, като 70% от тях представляват стопански ценни видове и страната изнася около 15 хил. тона билки годишно. Горският фонд възлиза на около 4.0 млн. ха. Това представлява 36.85% от територията на страната.
В България са разпространени 27 хил. вида представители на безгръбначната фауна, а гръбначните са представени от над 750 вида, от които 397 вида птици, 207 сладководни и черноморски вида риби,  94 вида бозайници, 52 вида земноводни и влечуги. В страната се обособяват седем зоогеографски района. Четири се включват в Средиземноморската подобласт, а три в Евросибирската подобласт.  Пещерната фауна на Бълга­рия наброява над 100 вида. Черно море със своите рибни запаси е обект на спортен и промишлен риболов.
В страната са създадени 3 национални – Пирин (ЮНЕСКО), Рила, Централен Балкан, и 11 природни парка – Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски Лом, Сините камъни, Странджа и Шуменско плато.

Бит и култура: Битът и културата на българската нация са формирани в течение на хилядолетия. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, земята на България е населена от дълбока древност. Траките, илирите и гърците са тези, от които славяните и древните българи наследяват висока антична култура. Всички народи, живели по тези земи – траки, римляни, славяни, българи – оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. Не случайно тук се е зародила първата европейска цивилизация. Известни в цял свят са съкровището от Варненския некропол, което е най-старото обработвано злато, откривано в целия свят, тракийските гробници и светилища в Казанлък, Свещари, Старосел, Александрово, Перперикон, Татул, многобройните, оценени в цял свят тракийски златни съкровища – Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското и др. Останките от тракийската, елинската и римската култура са многобройни. В десетките разкрити гробници траките са ни оставили неповторими високохудожествени образци на материалната и духовна култура. Намерени са цели градски комплекси – Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония, Сердика и много други. Традициите, празниците, обичаите, обредите, съхранени чрез живата памет на българите, свидетелстват за богатата душевност, бита и културата на българския народ през вековете.
Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия. Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена – 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си.
Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми. С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.
Ладуването е друг интересен обичай, който се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарица. На него момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.
Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. Датата на празника варира, но винаги е в събота, ден преди празника Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци. Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта.
В България на особена почит са традициите, свързани с жизнения цикъл – раждане, кръщене, сватба и погребение. Именните дни също са на почит в страната, като най-известни от тях са Ивановден, Гергьовден и Димитровден.
Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости.
Обикаляйки из страната, туристите ще се запознаят с различни местни ритуали и обичаи, много от които са характерни само за определени райони в България.
Розата е символът на България. Розоберът, който някога е бил истински ритуал, сега се е превърнал в туристическа атракция. Розоварството е един от най-старите и традиционни занаяти на българите. Килимите от епохата на Възраждането са произведения на изкуството. Основните центрове са Котел, Чипровци и Самоков. Народът е запазил натрупаното културно богатство в народните обичаи и песни и в народните занаяти.
В страната има няколко архитектурни резервата, които съхраняват неповторимата българска архитектура от епохата на Възраждането (XVIII – XIX век) – Копривщица, Трявна, Боженци, Жеравна, Банско, Мелник и др. В някои от етнографските комплекси (Етъра, Златоград, Стария Добрич и др.) можете да се срещнете с българския бит и майсторството на занаятчиите, които продължават да творят своите изделия по стари технологии, наследени от техните деди.
По време на Българското възраждане манастирите се оформят като огнища на творческа и просветна дейност. На територията на страната са запазени много манастири – Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир, Земенският манастир, Гложенският манастир, Килифаревският манастир, Шипченският манастир и др. Страната ни е известна и с формиралите се национални художествени школи по иконопис и дърворезба. Най-известни от тях са Самоковската, Тревненската и Банската школа.
Българският национален костюм е неотменна част от българския бит и култура. С времето той преплита тракийски, славянски и древнобългарски мотиви. Основна дреха е бялата риза с дълги ръкави. Върху нея се обличат различни по форма, материал и украса горни дрехи. При жените се различават 4 вида носии: еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна, а при мъжете 2 вида: белодрешна и чернодрешна. Всяка етнографска област (Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Тракийска и Шопска) има своя характерна работна, празнична и сватбена носия.
Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и тарамбука. Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл ”Пирин” са световноизвестни. Българските хора и ръченици са една от ярките и масови прояви на художественото творчество на българския народ. Най-често те се изпълняват от група от хора, заловени един за друг за дланите на ръцете в затворен или отворен кръг, полукръг, кръгообразно или в права линия. Те изпълняват едновременно и в такт еднакви движения, жестове и стъпки под определена мелодия (хоро). В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави хора, ръченици, пайдушки и криви хора.
Музеите на България съхраняват съкровищници от битови, култови и военни експонати; статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества и много други ценни експонати.
Българите наследяват тази култура, обогатяват я със своя хилядолетен опит, пазят я и я доразвиват до наши дни. В по-ново време българската култура се гордее със своите постижения в областта на литературата, изкуството, музиката и архитектурата. Доказателство за тях е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали, събори, културни мероприятия, изложения и др.
“Родината се обича не затова, защото е велика, а затова, че е своя”. Сенека.
 

 
Етикети екскурзия българия екскурзия българия 2021 българия 2021 екскурзия до българия ваканция българия обиколна българия 2021 плажове в българия хотели в българия българия промоции българия промоция оферти за българия българия оферта българия с делта турс българия с делта турс 2021 почивка българия почивка българия 2021 автобусна екскурзия българия автобусна екскурзия до българия автобусна почивка българия автобусна почивка в българия почивки българия 2021 екскурзии българия 2021 ранни записвания българия ранни записвания почивки българия ранни записвания за българия ранни записвания българия 2021 ранни записвания 2021 българия майски празници българия майски празници българия 2021 ekskurzia bulgaria ekskurzia bulgaria 2021 balgaria 2021 ekskurzia do balgaria vakantsia balgaria obikolna balgaria 2021 plazhove v balgaria hoteli v balgaria balgaria promotsii balgaria promotsia oferti za balgaria bulgaria oferta balgaria s delta turs bulgaria s delta turs 2021 pochivka balgaria pochivka balgaria 2021 avtobusna ekskurzia balgaria avtobusna ekskurzia do balgaria avtobusna pochivka bulgaria avtobusna pochivka v balgaria pochivki balgaria 2021 ekskurzii balgaria 2021 ranni zapisvania balgaria ranni zapisvania pochivki balgaria ranni zapisvania za bulgaria ranni zapisvania balgaria 2021 ranni zapisvania 2021 balgaria mayski praznitsi balgaria mayski praznitsi balgaria 2021

Оферта № Е267
Абонирайте се за нашите специални предложения