deltatours.bg

Екскурзии Куба

Куба - Полезна информация

Екскурзии Куба
Куба – С дъх на ром и Хавански пури

Страстна, гореща и екзотична, слънчева Куба е едно от най-вълшебните и колоритни места в света. Застанала като приказна перла в смарагдовото сърце на Карибите, тази приказна островна страна ни пленява с горещите салса ритми, вечния аромат на пури и ром и най-милите и чаровни хора на планетата.
 
Георграфско положение: Куба заема най-големия остров на Антилския архипелаг. Заедно с пръснатите многобройни островчета и скали на брой около 1600 територията и е 111 000 кв. км. С тая си площ тя е почти колкото България. Когато наблюдаваме върху географската карта острова Куба – удължен и изтънен, можем да го оприличим на крокодил, проснал се в сините води на Карибско море. Неговата дължина от нос Сан Антонио на запад до нос Кемадо на изток е 1275 км при средна ширина 145 км. Крайбрежието на Куба е много красиво. Врязаните в сушата заливи, както и вдадените в морето полуострови, носове и коси го правят твърде разнообразно. На места бреговете са ниски и уютни, покрити с пясъчни плажове, на други – блатливи, а на трети – стръмни, скалисти, в които вълните се разбиват с невъобразим трясък. Островът е само на 180 км разстояние от САЩ, отделен чрез водите на Флоридския проток. Юкатанският проток, 210 км широк, го отделя от Мексико, а Наветреният проток, 77 км широк – от остров Хаити.
 
Релеф: В по-голямата си част Куба е равнинна. Планините и са разположени почти по периферията и не са много високи, затова 90% от територията и може да се обработва. Покрай южния бряг в провинцията Ориенте се издига младонагънатата, обрасла с хубави гори, Сиера Маестра. Дълга е около 250 км и широка около 30 км. Състои се от няколко планински вериги с най-висок връх Пико Реал дел Туркино – 1960 м. Сиера Маестра е легендарната планина, в която всяка чука, всяка долина, всяка плантация има своята героична и кървава история. Тук, в нейните пазви лумват пламъците на Десетгодишната война (1868-1878 г.) за освобождаването от испанско колониално робство. Тук в Сантиаго де Куба Фидел Кастро извършва първото си бойно кръщение. Тук на 30 ноември 1956 г. избухва въстание под ръководството на младия патриот Франк Пайс. Тук в гъстите гори потърсва закрила и малкият отряд на Фидел Кастро, пристигнал с кораба “Гранма”, който в последствие се разраства в героична армия. Оттук под легендарния връх Туркино прогърмяват огнените слова на радиостанцията “Бунтовник”. И днес в този планински край пак се каляват най-добрите войници. Туркино е определено да възпитава младежта на свободна Куба. Едно от условията за влизане в младежката организация “Хаван Ребелуе” (млад въстаник) е изкачването на върха пет пъти последователно, съпроводено с много трудности, по няколко дни без хляб, вода, спане и ред други несгоди. Това изкачване е известно под името “петте върха”.
 
Климат: Климатът на Куба е тропичен. Но тук горещият и влажен въздух се радва на освежителното действие на североизточния пасат и бризите. Средногодишната температура е 23°. Има два характерни сезона – сух и дъждовен. Сухият е от ноември до април, в който нерядко падат краткотрайни валежи. А дъждовният е от май до октомври. Средногодишният валеж е около 1500 мм. Най-големи дъждове падат по време на тропичните циклони. Куба често попада на пътя на този опасен вятър, който се заражда близо до екватора. Той представлява гигантски въздушен вихър, който се върти около един център, наречен “око” на бурята. Там е тихо, въпреки че наоколо бушуват ветрове със скорост, по-голяма от 200 км в час. Той обхваща големи райони. Облаците в него достигат до 12 000 м височина, а даже и повече. Със силата си тропичните урагани изтръгват дървета, разрушават къщи, с проливните си дъждове наводняват обширни области.
 
Животински свят:  В страната се често срещат такива видове като алигатори, жаби, игуани, змии, скорпиони, дребни бозайници като например гризачи и прилепи, както и огромно разнообразие от птици. Тук се срещат някои видове като птицата колибри, която е известна със способността си да лети на едно място или на заден ход. Това позволява на малкото създание да се храни с цветен нектар. Някои от местните видове не се срещат на друго място по света. Това е нормално, тъй като Куба няма сухопътна връзка с друга държава. Едно от най-емблематичните животни на острова е хутията. Това е дребен бозайник, който не може да бъде открит на друго място освен тук. На практика освен алигаторът в Куба не се срещат други едри хищници.Особено голям е делът на насекомите в Куба, някои от които са доста опасни.
 
Население: С население над 11 млн. души, Куба е най-гъсто населената страна в Карибския басейн. Местните хора, култура и обичаи имат различен произход и богато минало. Днес около 98% от населението са кубинци, останалите испанци, каталонци, галисийци и др. Над 97% от местните са християни, по-голямата част от които католици и много малък процент протестанти.
 
Официален език: испански, говори се кубински диалект на испанския.
 
Столица: Хавана (2 300 хил. ж.). По-големи градове - Сантяго де Куба (440 хил. ж.), Камагуей (300 хил. ж.), Олгин (250 хил. ж.), Гуантанамо (200 хил. ж.), Санта Клара (200 хил. ж.), Сиенфуегос (140 хил. ж.).
 
По-важни исторически събития и дати : 28.10.1492 г. - островът е открит от Христофор Колумб; 1511 г. - завладян от испанците. За 40-50 г. са избити 200-300 хил. индианци; 1515 г. - основан гр. Хавана; до 1845 г. са внесени над 900 хил.  негри-роби; 1886 г. - отмяна на робството; 1895 г. - начало на борбата против испанците под ръководството на Хосе Марти;  1898 г. - испано-американска война и преминаване на Куба под контрол на САЩ; 20 май 1902 г. - провъзгласена Кубинската република и изтегляне на американските войски; 1903 г. - договор със САЩ за аренда на военноморската база в Гуантанамо; 1934 г. -  въстание на сержантите - идване на власт на Ф. Батиста; 1953 г. - начало на въоръжена борба - неуспешен щурм на казармата Монкада в Сантяго де Куба; 1956 г. - втори опит на въоръжен отряд начело с Фидел Кастро, да организира сваляне на Батиста; 01 януари 1959 г. - Батиста е изгонен от Хавана, на власт идват режимът на Фидел Кастро; 1962 г. - Карибска криза във връзка с настаняване на съветски ракети в Куба; 1990 г. - криза на комунистическия режим в Куба. Кастро управлява до 2008 год. и е основна политическа фигура в страната, когато се оттегля поради влошено здраве. На 24 февруари същата година е заместен от своя брат – Раул Кастро, политик с по-модерни виждания, който се стреми да модернизира страната.
 
Държавно устройство: Куба е  република. Висш орган на държавната власт е Националната асамблея на народната власт (избирана за 5 години и имаща законодателна власт). Глава на държавата -емблематичен председател на Държавния съвет и на Съвета на министрите беше  Фидел Кастро, по-късно заманене от брат си Раул Кастро. Последният се оттегли окончателно през 2013 година поради напреднала възраст.
 
Парична единица: кубинско песо (Cu&) = 100 сентавос
 
Транспорт : шосета - 60 хил. км, от тях 30 хил. км. са с твърдо покритие, ж.п. линии - 4.8 хил. км. Главно пристанище - Хавана. Освен нея има още 2 пристанища, 7 международни морски линии и 12 летища. Обичайното такси в Куба е много евтино, но услугата е с лошо качество. На чужденците се препоръчва да използват услугите на така наречените "туристически таксита" - по-модерни автомобили, оборудвани с климатици. Можете да го поръчате от хотела или от всяко друго място по телефона. Плащането за туристически такси се извършва само в конвертируемо песо ; тарифата е около 1 CUC на километър. Освен това в Куба можете да използвате услугите на местни частни шофьори; особено много от тях в курортните градове.
 
Наеми кола: Характерно за автопарка на Куба е, че той е доста стар. Като прибавим и факта, че пътищата в Куба не са в най-добро състояние, пътните знаци често отсъстват,  е наистина необходимо или да можете да обясните на испански или да имате подробна карта.Но поради недостатъчно развитата система за обществен транспорт, отдаването под наем на коли в Куба е най-добрият начин да пътувате из страната. Наетите автомобили имат кафяви "туристически" номера и се радват на някои предимства (например полицаите затварят очите при неподходящо паркиране, леко превишаване на скоростта и т.н.). Наемането на автомобил в Куба е доста проста процедура. За стандарта на страната това е скъпа услуга , с включена  застраховка е минимално заедно от 65 CUC и повече. Водачът трябва да е на възраст над 21 години и да има опит в шофирането повече от 1 година. Преди да получите машината, задължително трябва да я инспектирате за щети - ако не ги посочите в наемния договор, то тогава може би след завръщането на автомобила  ще трябва да ги платите.
 
Стопанство: аграрно-индустриална страна със слабо развита икономика в постоянна криза от 1990 г. Страната разполага с големи възможности за отглеждане на захарна тръстика, тютюн, ориз, цитруси, кафе, маниока, както и за развъждане на едър рогат добитък и свине, птицевъдство, улов на морска риба. Куба има значителни залежи от никел (2-ро място в света по запаси и 3-то по добив), кобалт, манган, железни руди, мед, хром, азбест и др. В западните части са открити перспективни залежи на нефт и газ. Водещ отрасъл на промишлеността е производството на захар. В страната действат около 140 захарни завода, 6 тютюневи фабрики, два нефтопреработващи завода и др. Топлият благодатен климат създава много благоприятни условия за развитието на селското стопанство. Много култури тук могат да дават по 2-3 реколти в годината. Растителността е вечнозелена – тропична. Естествената растителност е запазена в по-високите части и някои вътрешни равнини. Тук извисяват стволове кралската палма, махагоновото дърво, абаносовото, каучуковото и др. Испанците пренасят много от маслодайните и влакнодайните култури, както и житните растения, зеленчуците, бананите, цитрусите, пъпешите, кафеното дърво, ориза, бобовите култури, както и хенекена. От влакното на последния се плетат въжета и тъкат някои платове. Но най-полезното чуждоземно растение, което намира изключително благоприятни условия, се оказва захарната тръстика.Непрекъснатото лято, непрекъснатото плодородие, огромните подземни и надземни богатства, трудолюбивият народ и новият обществен строй – това са важни условия, които улесняват бързото развитие на социалистическата държава. Куба е една от малкото страни в света, които все още прилагат модела на централизирана планова икономика. Водеща роля тук имат не свободните пазари, ами държавата. В годините след революцията страната е изпитвала затруднения в развитието на продоволствията, поради което се налага така наречената „купонна система“. При нея местното население е заставено да пазарува само в определени количества някои храни и напитки, които са били разпределяни пропорционално от държавната администрация.  Въпреки това в страната през последните десетилетия се наблюдава сериозно раздвижване – през 1981 година частният сектор е бил само 8%, докато днес неговият дял се е увеличил 3 пъти! Вижда се плавен преход към правилата на пазарната икономика, което подобрява перспективите за икономически развитие на островната страна. Въпреки липсата на напълно свободен пазар Куба не е бедна страна. Освен прилични доходи местните жители имат свободен достъп до образование и здравни грижи. Известен е фактът, че много жители от развити и богати страни пътуват до Куба за да получат качествени лекарски, стоматологични и образователни услуги на ниски цени. Днес стандартът на живот в Куба е по-висок от този в много държави на Източна Европа. За икономиката на Куба са много важни туристическата индустрия и производството на пури, които са визитната картичка на Куба по света. Островната страна е известна също и с висококачествения си ром.
 
Необходими документи: Валиден паспорт. Виза: Необходима е виза и тя следва да бъде получена предварително. Не се издават визи на граничните пунктове. Българските граждани трябва да кандидатстват за виза само в посолството на Куба в София.
 
Контакти на Посолство на Република България в Хавана, Куба
CUBA, La Habana
Calle "B" № 252, Entre 11 y 13,
Vedado Ciudad de la Habana 
Tel.: (0053 7) 33 31 25 / 26
Fax: (0053 7) 33 32 97
Е-mail: embulhav@ceniai.inf.cu
 
Страната и хората: Очарованието на Куба е в нейната съвършена простота. И това може да потвърди всеки, имал щастието да се докосне до тази страна - все още запазена от грубата човешка ръка и безмилостния ход на времето, технологиите и прогреса.За чужденеца Куба е преживяване от начало до край, за местните хора - това е всекидневие, с което са свикнали и, противно на очакванията, много от тях искат да променят. Тропическият вид социализъм определено е доста по-различен. И най-характерното за него продължава да е, че важни са не вождовете, а обикновените хора. За които може да няма лукс и излишества, но има ключови социални бонуси - като безплатно здравеопазване и образование. Напук на продължаващата икономическа блокада, обявена на Куба от САЩ заради самостоятелния й път на развитие, страната продължава не само да оцелява, но и да отстоява своя модел. Международният туризъм преживя небивал разцвет, в страната дойдоха канадски, испански, френски, италиански хотелиери и туроператори и този сектор започна да носи 35 % от приходите в националната икономика. Всичко от тях се инвестира в социалната сфера. Затова кубинците не плащат нищо - нито за медицинското си обслужване, включително най-сложните хирургически интервенции, нито за обучението от детската градина до университета, включително учебници, униформи, закуски, ученически автобуси. Въпреки всички премеждия и блокади, хората на този остров никога не униват. Те умеят не просто сами да се радват на всички хубости на живота, но и да заразяват всички наоколо с настроението и жизнелюбието си. Обичливи са и го показват с радост. Комплиментите заедно с типичното “пссст” и звучните възклицания, които сипят кубинските мачос след всяка жена на улицата, или танцуващата походка на газела, с която кубинките гордо ги отминават, без обаче да крият искрите в погледите си, забъркват на всяка крачка из хаванските улици онзи неповторим коктейл от свобода и страст, който вечер така щедро се разплисква из неудържимите квартални фиести.
Куба е известна със своите качествени пури и собствено производство на ром, от който се правят божествени коктейли. И като стана дума за коктейли, как да отминем любимите на Хемингуей “Ла Бодегита дел медио” и “Ла Флоридита”?! Няма турист, който да не е чувал прочутата фраза на автора на “Старецът и морето”: Mi mojito en “La Bodeguita”, mi daikiri en “La Floridita” (“Мохитото ми - в “Ла Бодегита”, дайкирито ми - във “Ла Флоридита”). Двете заведения са близо едно от друго -все в Старата Хавана, но са доста различни. Терасите са неразделна част от всеки кубински дом, особено извън Хавана. По обясними причини, местните прекарват голяма част от свободното си време там. Те са колкото и еднакви на пръв поглед, толкова и различни - най-често има две кресла и една масичка. Задължителен атрибут е люлеещият се стол, в който винаги някой от семейството мързеливо се поклаща в полудрямка. Ако Хавана успява все пак да поддържа някакъв стандарт, то в провинцията всичко може да се опише с една дума - бедност. И там, като навсякъде по света, хората извън столицата живеят по-спокойно, но безработицата е поголовна. Единственото, на което се разчита, е търговия с хранителни стоки и туризъм. Истинската забележителност в страната са именно хората. Като започнете от умопомрачително дългокраките мулатки, чиито парад по легендарния крайбрежен булевард “Малекон” побърква туристите и стигнете до виртуозните музиканти в белоснежни одежди, които изпълват с нежни болера и пламенни салси в превърнатия в музей Дворец на губернатора. Бъбривите продавачки на невъобразими сувенири - от препарирани крокодилчета до пирографирани с лика на Че Гевара кутии за бижута - на площада пред Катедралата. Достолепните чичковци с неизменни пури между зъбите, поклащащи се на олющените си столове по верандите. Шумните тумби съседки, всичките с ролки на главите, струпани по ъглите да се надвикват една друга, докато обсъждат последните любовни драми на квартала. Вечно разрошените от морския бриз собственици на велорикши - най-разпространеното превозно средство в пръснатата на площ колкото Москва 2-милионна Хавана, които само за частица от секундата ви претеглят и преценяват дали да ви “одерат” за возенето като платежоспособен чужденец, или да ви пуснат по евтината тарифа за кубинци. За финал са издокараните като кинозвезди младежки компании, които дефилират вечер по “Прадо” и “Ла Рампа”, докато се разтворят в поредната улична фиеста зад ъгъла. Това е Куба, многолика, страстна, бедна, енергична и винаги щастлива.
 
Национална кухня: Подобно на местното население и културата, кубинската кухня също съчетава елементи от Испания и Карибите с лек африкански привкус. Ако попитате някой кубинец за националната му кухня, той със сигурност ще ви каже, че освен много подправки, ще имате нужда от любов, страст и темперамент, за да приготвите истинско кубинско ястие. Въпреки че кубинците готвят със съставки, подобни на българските - боб, ориз, картофи, пилешко и свинско месо, вкусът е коренно различен. Например българският боб мери популярност с тяхното конгри - пак е боб, само че черен. Добавят му много специфични подправки и ориз. Оризът присъства в много комбинации и изцяло замества хляба, който въобще не е на почит в Куба. Другият му достоен заместител са бананите. Не са като тези, които се продават у нас. А специални – малки, триъгълни и по-скоро солени на вкус. Наричат ги платанос и стават за пържене като чипс или за готвене. Те, както и много от специфичните за кубинската кухня продукти, не могат да се намерят у нас. Ако ви препоръчат да опитате фридантас, знайте, че това не е нищо друго освен шишчета от свинско месо, които се поднасят с ориз и лютив доматен сос. Те са много обичани от местното население, също като пастата със сирене, месо и зеленчуци.
Традиционното Карко мишадо представлява говеждо, което е пълнено с шунка. Кубинската кухня предлага много и оригинални ястия с боб - широко разпространена е супата потахе. Тасахо е типична кубинска гозба, която традиционно се приготвя от силно подправено свинско мляно месо. Задушените пилета с ориз „пойо кон аррос“ също е известно, както и прочутите в цял свят кубински варени лангусти с лимон, месото и яйцата от костенурка, а за най-смелите любители на вкусове се препоръчва крокодилското задушено. Впрочем лангустите са били част от любимото ястие на кубинския лидер Фидел Кастро.
Кубинците смятат, че местното национално блюдо, чорбата на аборигените - ахиако криоло, е въплъщение на особения кубински стил на живот. Тя се прави с много зеленчуци и плодове и с различни меса, става гъста, с наситен вкус и засищаща. Така че ако ви отдаде случай да посетите Куба, непременно опитайте вълшебното ахиако.
Плодовете в Куба се сервират почти на всяко ястие; от тях и огромно количество плодови салати, коктейли и десерти (например пържени ананаси, банани в сос), както и прясно изцедени сокове.
Екзотичните тропически плодове често се използват за гарнитури към основни ястия или за приготвяне на десерти. Ако предпочитате да опитате нещо здравословно от менюто им, пробвайте мангото. Имат различни разновидности, като мамей е най-наситен сред тях. На вид прилича на мангото, което познаваме, но е с по пъстър и набиващ се в очите оранжев цвят, а сладостта му те отнася в рая. Друг типичен за тях плод е папаята, която кубинци наричат фрута бомба, което означава плод бомба. Други възхитителни плодове, отглеждани там са ананасът, чиримоята и зелената отвън и розова отвътре гуаяба. А от зеленчуците, които трябва да опитате най-съблазнителен сред тях е юката. Той е кореноплоден зеленчук любим на населението, поднася се варен, по желание със заливка от сос. Кубинците се славят, като големи любители на сладкото във всяка една негова форма. Едно от големите им изкушения е сладоледът със слава равна на този от Италия, но с много по различен и омайващ вкус. Най-доброто място за похапването му е „Копелия“ , намира се в центъра на Хавана до предпочитания за отдих, хотел Хавана Либре. От напитките не пропускайте кубинския ром. Той е една от най-ценните стоки, които страната изнася в цял свят, а и цената му тук е по-ниска от където и да било. Със сигурност ще ви впечатли и огромното разнообразие на коктейли. Националната марка Havana Club е, в зависимост от експозицията, 3 сорта - Carta Oro (злато), Carta Blanca (бяло) и Anejo (старо). Цената на бутилката Anejo(най-възрастният - 7 години - ром) е 8 CUC. На базата на рома кубинците правят коктейли: Куба Либре (ром с кола) и Mojito(ром, липа, захар, листа от мента, сода и лед) и много други. В местните магазини има доста добри видове бира: Cristal (лека бира, продавана само за CUC) и Bucanero Fuerte (5,5% алкохол). Те се произвеждат в съвместно кубинско-канадско предприятие.
 
Кога да посетим Куба: Куба се радва на два сезона – дъждовен и сух. Сухият сезон продължава от ноември до април, а дъждовният от юли до октомври. Този период съвпада със сезона на ураганите, които се проявяват най-активно в месеците от август до октомври. Добре е да знаете, че най-влажният период на острова е от май до юни, особено ако сте се запътили към столицата Хавана.
Активният туристически сезон в Куба е около месеците юли и август и Коледните и Великденските празници. През този период освен непоносима горещина, ви очакват по-високи цени и много повече туристи. Съветваме ви, ако не държите да пътувате през този период, да посетите страната от януари до март, когато врмето е топло и същевременно няма толкова много туристи, както и опасност от урагани. Фестивалите в Куба се провеждат през цялата година, така че любителите на местната култура могат да се възползват от чудесните прояви по всяко време.
 
Забележителности: Изпълнена с цветен колорит и неспирни латино ритми, Хавана е най-големият и оживен град в Карбиския басейн и водещ търговски център в страната. Няма как да не останем впечатлени от завладяваща енергия и легендарната романтична атмосфера на кубинската столица. Разхождайки се из слънчева Хавана, ще попаднете сред пъстра палитра от дворци, музеи, униаклни архитектурни сгради, цървки, крепости и площади. Не пропускайте да посетите старата част на града, която през 1982 г. е обявена за световно наследство на ЮНЕСКО. Именно в нея се усеща пулсиращото сърце на Хавана и там все още витае богатото минало и култура на града. Заслужава си да видите красивата Ботаническа градина, Националния музей на изкуствата, Музея на декоративните изкуства, както и изпъстрения с азиатски аромати, миризми и вкусове – Чайна таун. Вечерта, се потопете в изкушаващите латино ритми, който пулсират навсякъде – по улиците, в местните ресторанти, в заведенията. Не пропускайте и култовите заведения „Ла Бодегита дел Медия“ и „Ла Флоредите“ където е отсядал и творил прочутия писател Хемингуей. А ако сте любител на сладоледа, то посещението в Копелия  е просто задължително.
Сантяго де Куба е вторият по големина град в Куба и културна столица на страната. Всеки, който изпитва влечение към кубинската литература, музика, архитектура или политика, е добре да се потопи в необкновената атмосфера на града. През годините, Диего Велазкез е превърнал Сантяго във втора столица на Куба. По-късно Фидел Кастро е използвал града за началото на своята националистическа революция, а Дон Факундо Бакарди е построил първия си завод за производство на емблематичния за страната ром. Сантяго е родината на почти всички кубински музикални жанрове, зародили се някъде по прашните и чувствени улици на града.
Най-големият курорт на Куба е Варадеро на полуостров Икакос. Сред особеностите на този рай за курортистите са лазурносинята вода, 20-километровият плаж, покрит с фин бял пясък, луксозните хотели, голф игрищата, които са “сборният пункт” на по-богатите туристи.
Пещерата Амброзио – през 1961г. са открити 47 рисунки в тази 300 метрова пещера. Черно-червените вдлъбнатини представляват едни и същи концентрични кръгове, срещани в подобни рисунки на остров Ювентуд, може би представляващи слънчев календар.
Еко-резерват Варахикакос – природен резерват, в който флората и фауната са „диви“, колкото са в нюйоркския Сентрал Парк. Булдозери от години постоянно “късат” от крайните му части. Има три кратки туристически пътеки, по-интересните от които са няколко пещери и гигантски кактус, наречен „Патриарха“. 
Тринидад е уникален град под защитата на ЮНЕСКО от 1988. През 17 и 18 век градът е богат център на търговия и в околността се издигат красиви домове и имения. Калдъръмените улици, очертани от къщи в пастелни тонове, почти не са се променили от колониалната епоха. Тринидад е атракция, в която сякаш времето е спряло. За разлика от повечето градове в Куба, той се намира на хълм и е охлаждан от почти непрекъснат бриз от океана.
Полуостров Запата - Защитен в рамките на биосферен резерват, полуостров Запата е покрит с блатисти местности и гори, гъмжащи от живот. От своя страна брегът е очертан с пясъчни плажове и коралови рифове, които привличат гмуркачи и туристи- любители на природата.
Вале де Виналес - Обвити с иглолистна растителност, планините започват на запад в близост до Хавана и се простират през северната провинция Пинар дел Рио и са рай за любителите на дивата природа със защитените национални паркове, приютяващи застрашени видове животни. Планините стават по- назъбени на запад, където драматични скални образувания, наречени mogotes, се извисяват над тучни долини, където вирее добре тютюн в богатите червени почви и при мекия климат. Вале де Виналес е провинциална Куба в най- чист вид. Големи пещери под mogotes дават много възможности за изява на пещерняците.
Jardines del Rey - Издигайки се от морето по северния бряг на провинциите Ciego de Avila и Камагуей, този архипелаг с дължина 450 километра, известен като „кралската градина“, съдържа стотици острови. Три от най-големите рифове са свързани с главния остров чрез път върху насип, въпреки че само Cayo Coco и съседният Cayo Guillermo имат туристически съоръжения. С белите пясъчни плажове, които се топят в ясни, топли тюркоазени води, тези острови- близнаци са популярна атракция за туристически пакети в Куба. Ята фламинго обикалят крайбрежните лагуни, докато други птици обитават природен резерват. Няма начин да скучаете по време на почивка в Куба.
 
Тук може да прочетете някои прелюбопитни факти за тази удивителна страна:
1. Куба е открита от Христофор Колумб през 1492 г., който си е мислел, че стъпва в Индия. Първоначално страната е била кръстена Хуанита.
2. Куба се състои от Остров Куба, островът на Младежта и множество по-малки острови. Заради  приликата на географската й карта от птичи поглед с едно голямо влечуго често я наричат El Crocodrilo /Крокодил на исп./
3. Националния герой на Куба Ернесто Че Гевара е родом от Аржентина и по образование и бил зъболекар.
4.Макар и бедна, Куба се слави с медицината си. В страната има голям брой лекари, а медицинското обслужване за населението е безплатно.
5. Всяка година около 20 хиляди кубински емигранти се добират до Флорида. Според щатските закони, ако кубинците бъдат хванати от бреговата охрана във водата, ги връщат обратно. Ако ги хванат на сушата обаче, те могат да останат в САЩ.
6. Пак на Острова на свободата има 57 хиляди затворници, голяма част от които са зад решетките по политически причини. Страната на свободата пък плаща на Острова на свободата 4085 долара годишно, за да ползва залива Гуантанамо, където също няма свобода,защото има затвор.
7. В американската база в Гуантанамо се намира единственият McDonald's в страната. Куба отдавна има вражда със западните хранителни и питейни продукти – ромът „Бакарди“(Bacardi) е бил произвеждан в страната, преди революцията. По същото време Куба, Канада иПанама са били единствените страни освен САЩ, които са били официални производители на Кока-Кола. След идването на власт на Кастро и двете производства са спрени.
8. В Хавана има парк на името на Джон Ленън. Кубинският лидер Фидел Кастро е бил голям фен на творчеството му и дори е разпоредил на мястото да се постави бронзова статуя на покойния бийтъл
9. Предполага се, че в Куба все още се укрива Асата Шакур. Лелята на легендарния рапър Тупак Шакур бяга на острова през 1984 г. , след като години наред е преследвана, заради престрелки, убийства, грабежи и отвличания, докато е в  организациите на Черните пантери и Черната армия за освобождение. През 2013 г. тя стана първата жена в списъка на ФБР за най-опасни терористи, а наградата за главата й е 2 милиона долара.
10. В Куба е най-голямата колония от фламинго в западното полукълбо (70 000), а на острова има и 3000 растителни вида, които не могат да бъдат открити никъде другаде. Най-малката птица в света живее в Куба. Това е пчелното колибри, което тежи едва 1,6 грама. 
11. Сезонът на ураганите в Куба е от юли до средата на октомври. По време на тези събития е трудно да се приземите или да напуснете острова.
12. Куба е родината на тютюна, той заема 3% от обработваемата площ на страната и се отглежда основно в западните полета на провинцията Пиняр дел Рио.
13. Бананите в Куба се използват по-скоро като хлебно дърво, а не като плод. Те са основна гарнитура към много кубински ястия от месо.
14. Дървото символ на Куба е кралската палма. Всяка част от нея се използва, ствола – за строителни нужди, гроздовидните й плодове за фураж, а листата- за изолация на покриви.
15. Коледа става официален празник в Куба след 1997 год.
 

 
Абонирайте се за нашите специални предложения