deltatours.bg

Нашето пътуване до "Страната на орлите" и контрастите

19 Ноември 2018 г.
След усилена работа през годината, решихме да си направим един работен трип. Хем работа да свършим, хем да се разходим по места, които познаваме и с които сега се запознаваме. Защо избрахме Албания ? Много просто, има поне 3 причини – все още откриваме нови неща и красива природа там, не е добре позната за повечето от нас, набира скорост по популярност сред пътуващото население. Случихме на лошо време, дъжд, дъжд и мъгла. Всъщност имахме само един слънчев ден, но това не помрачи нашето настроение. Казахме си – „Няма нищо по-хубаво от лошото време” и тръгнахме на път. Минахме през Гърция, за по пряко. Поне част от пътя беше магистрала. Пътьом минахме през Солун, да кажем „здрасти” на колегите, да хапнем вкусно „сувлаки”. Достигнахме до Янина, а там си беше истински потоп. Добре, че имахме хотел за нощувка, да починем и да посетим една местна таверна с превъзходно агнешко печено.



На другия ден, заредени с енергия, потеглихме към Саранда в Албания. Преди това пощракахме снимки в облачната Янина.
В Саранда ни посрещна стар приятел от хотел „Vola”. Симпатично хотелче, което пак ще предложим за почивки. Добри хора, грижат се за нас и нашите гости. Пък и Саранда си я бива, красавица е тя, дори и в лошо време. Видяхме я от горе, от „покрива” така да се каже, по-точно от крепостта Лекуреши. С малко тъга в очите, че не е лято, погледнахме към морето. Йонийско море – стара любов, прекрасно даже и през зимата.



Тръгнахме по панорамния път покрай морето към Вльора. Не бяхме виждали албанската Ривиера между Саранда и Вльора на дневна светлина. Направо ни спря дъха! По целия път се нижеха заливчета, зелени склонове, които ги ограждаха, скрити местенца, островчета. Красота за чудо и приказ! Зеленината в средата на ноември определено ни впечатли, пък и не беше студено, въпреки дъжда - 20-22 градуса си е направо жега. Малко ни беше тъпо, че минахме през един невероятен национален парк Логара, но поради лошото време не успяхме да видим цялата красота от многоо високо. Иначе бяхме на 1000 метра надморска височина. Пак ще се върнем през лятото, да се насладим на гледките.



Пристигнахме във Вльора, или Валона, както я наричат европейците. До преди 3 години това морско градче беше истинска строителна площадка, а сега!? Направо ни изненада. Спретнати нови хотели на първа линия, прекрасна пешеходна зона с палми, велоалеи, заведения. Всичко чисто и подредено. Даже и стъклени пейки с места за зареждане на мобилните са направили, чак да им се чудиш. Красавица е станала Вльора, превърнала се е в най-елегантния курорт на Албания. И там открихме приятелски настроени хора и 2 страхотни хотелчета. Харесаха ни с това, че са чисти, с добра локация и много добър сервиз. За храната, да не говорим – изядохме си пръстите. На другия ден грееше слънце, каква радост! Успяхме да видим града на дневна светлина и от покрива над него – планината Канина. Там също има, разбира се, стара крепост, която е служела за отбрана по времето, когато е било италианско владение. Полюбувахме се още малко на морето и потеглихме към албанската столица.



На път за Тирана се отбихме до Аполония – място, където древните гърци са оставили трайни следи. Много ни допадна, има малък музей и доста добре запазени руини на храм и театър от 6-ти век. И пак тази бликаща от всякъде зеленина. Като декор тук видяхме стари дървета с причудливи форми, които бяха поне над 200-300 години /а може и повече/. Пътя до там не е лек, но минава и през едно интересно градче Фиер, характерно с шарените постройки – всяка сграда е в различен цвят. Доста пъстро изглежда. От нощна Тирана нямаме снимки, много се изморихме, пък и техниката и тя капна. Но си заслужава да се види, направили са страхотен център, с много фонтани и светлини. Нещо като шоу „Звук и светлина”, но за сега липсва звука, та гледахме само светлината. Нощна Тирана няма равна...пълна е с живот! За довиждане на другия ден щракнахме култовата пирамида в центъра, която е в приятен парк. Видяхме и туристически „бункер”. Този път видяхме и много други бункери, но този беше специално направен като музей. Е, времето ни изтече и трябваше да се прибираме.



Изнесохме се покрай Елбасан, река Шкумбини ни прави компания по пътя дълго време. Пак заваля и лошото време малко развали гледката от хълма преди граничния пункт с Македония - Кяфесан. Но си е страхотно да погледнеш отгоре, там където „летят орлите”. Повечето бяха накацали по оградите на къщите и бяха вкаменени. Като за последно ни валя здраво в Македония. Казахме си – „Ех, ще ни върви по вода!”И няма как да е иначе, толкова литри се изляха върху нас, но се прибрахме „мокри” и щастливи, че сме си отново у дома. На всички, които желаят да повторят нашия опит, ще кажем само, заслужава си. Ако сте приключенски настроени и искате да видите нещо хем различно, хем интересно – направете едно такова пътешествие. И късмет с времето, все пак след зимата идват пролетта и лятото....

Архив: ноември 2017'

 


Всички новини »
Абонирайте се за нашите специални предложения